Съединението Saedinenieto БТЦРК BTCRK България Захари Стоянов 6ти Септември 6ti Septеmvri Doklad Доклад Княжество България Източна Румелия Княз Александър Първи Съединението Прави Силата

Дневник на един румелийски офицер

ПРЕДГОВОР


Съдържанието на този дневник е повече от личен характер. Авторът му - офицер от 6-а Старозагорска дружина, е записвал на отделни листове и тетрадки всичките си впечатления и всеки такъв лист или тетрадка след изпълването им е изпращал на семейството си. Това е заменяло писането на отделни писма. От тях домашните му са научавали всичко за него. В такъв вид се и издават. Най-голямата стойност на дневника, ако той изобщо има някаква стойност, е че е воден редовно, т.е. всичко в него е било записвано непременно всяка вечер или в редки случаи най-късно за два дни наведнъж. От полза би било, ако общественикът или историкът намерят в дневника нещо, което да им послужи.


Авторът


УВОД


Георги Киров Абаджиев е роден на 22 юли 1859 г. в Стара Загора, в семейството на Киро Хаджииванов и хаджи Параскева. Фамилията е заможна, тя е от онова българско чорбаджийство, преклонено пред образованието, науката и мощта на Русия. Затова, след като Стара Загора е освободена от османлиите, а след десетина дни цялото поле наоколо почернява от армията на Сюлейман паша, старият хаджи Киро не напуска къщата си, както прави по-голяма част от населението, за да се укрие някъде, защото „сляпо вярва, че гдето стъпи руски крак, връщане няма". Така загиват от осмашшйските куршуми бащата на Георги Абаджиев и зет му Христо Ганчев, а големият брат Иван е заклан и изгорен пред очите на майката. Георги успява да избяга, а майка му и сестра му Анка с двегодишното си дете Кирчо (утрешният български поет Кирил Христов) са откарани в плен в Одрин.


На военна служба от 18 август 1877 г. Участва в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) като редник опълченец в 7-а опълченска дружина. Завършва първия випуск на военното училище в София. На 10 май 1879 г. е произведен в чин поручик и е зачислен в пехотата. На 9 юли 1881 г. е повишен в чин поручик, а на 9 септември 1885 г. - в чин капитан. Участва в Сръбско-бьлгарската война (1885 г.). След войната е повишен в чин майор (17 април 1887 г.), на 2 август 1891 г. в чин подполковник, а на 14 февруари 1900 г. - в чин полковник. Командва 21-и средногорски полк, 18-и етърски полк, 2-а бригада от 7-а пехотна рилска дивизия. През Балканските войни (1912-1918 г.) командва I бригада от 5~а пехотна дунавска дивизия, с която се сражава при Селиолу, Гечкенли, Чаталджа. На 14 септември 1913 г. е повишен в чин генерал-майор. По време на Първата световна война е назначен за началник на 12-а пехотна дивизия (1915 г.). През 1917 г. заема длъжността началник на Бургаския укрепен пункт. След демобилизацията излиза в запаса. Кавалер е на военния орден „За храброст" III ст. I кл., орден „Св. Александър" III, IV и V ст. с мечове по средата, народен орден „За военна заслуга" III ст.; орден „За заслуга" на обикновена лента.


Абаджиев е имал влечение към книжовните занимания. Автор е на две книги - „Спомени от Освободителната война в 1877-1878 г." и „Действията на I бригада от V пехотна дунавска дивизия във войните 1912-1913 г.", на поредица статии и публикации.


Оригиналът на „Дневник на румелийски офицер" съдържа 116 ръкописни страници. Постъпва в НБ „Иван Вазов" през декември 1982 г. Съхранява се в „Специални сбирки" като Единично постъпление № 40. Една съвсем малка част от началото е печатана със съкращения и редакция в „Известия на Габровската народна библиотека „Априлов-Палаузов", г. II, бр. 19 от 19 септември 1925 г. и бр. 20 от 26 септември 1925 г., подписана с инициалите Г. К. А. Във връзка със 100-годишнината от Съединението н. с. Мария Гарева публикува части от дневника в 15 броя на в-к „Отечествен глас" в поредицата „Аз бях там". Авторовите бележки, дадени под линия, са представени в скоби след думата, за която се отнасят.


Допълнителните справки за лица, дати, събития и др. по текста са дадени в края на публикацията.


За първи път дневникът се публикува изцяло по оригинала. Запазено е стилно-езиковото своеобразие на речта. Правописът и пунктуацията са съобразени със съвременните изисквания.


 


Първият поч. Подпредседател на О.К.О.Х1. в България - Генерал.-лейт, о. з. Георги Абаджиев почина 



Погребалното шествие по случай смъртта на Генерал-лейт. о. з. Георги Абаджиев


 


На 21.II.1940 г. в дома си в София, ул. Патр. Ефтимий № 64, в 21/2 ч. сл. ил. почина 1-ят поч. Подпредседател на О.К.О.Х. в България генерал лейт. о.з. Георги К. Абаджиев.


Погребението се извърши на 22 т.м. сл. пл. с военни почести - един сборен полк, със знаме и музика придружиха тленните му останки до гробищата. Тялото му беше поставено на оръдеен лафет, а при спускането му в гроба се дадоха оръдейни изстрели.


Присъствуваха: представител на Н. Величество Царя, Генерал от пех. Жеков - главнокомандващият през световната война 1915-18 г., членовете на Върх. у-ние и контрол. Комисия на Върх. у-ние на О.К.О.Х. в България, а именно: зам. председателят полковник о. з. Г. Симеонов, полков. о. з. Н. Андреев, майор о. з. К. Христов, проф. д-р Жабински, полков. о. з. Б. Пашев, д-р Ходжов, майор о. з. Л. Кузулов, майор о. з. инж. Иван Парлапанов, оф. к-т о. з. Св. Шаранков, подоф. М. Дудев, офицери, граждани и много почитатели на покойния.


Опелото се извърши в черквата Св. Седмочисленици, където говориха за заслугите на покойния: зам. председателят на О.К.О.Х. в България - полков. о. з. Г. Симеонов, словото на когото даваме по-долу, представител на Соф. д-тво на зап. офицери - полков. о.з. Илчев и председателят на Ст. Загор. дружба г-н Кертев.


  Общество на кавалерите на ордена за храброст в България.


 


Бяха поднесени венци от името на Н. Величество Царя, от Съюза на Кав. Ор. Хр. в България, от столичната община, от др. организации и частни лица.


Бяха издадени некролози от: Върх. у-ние и О.К.О.Х. в България, от Г Соф. д-тво на зам. офицери от много провинциални д-тва на Кав. Ор. Хр. от Габровското д-тво на зап. офицери, от близките и др.


Ето и речта от името на О.К.О.Х. в България, произнесена от зам. председателя полков. о. з. Г. Симеонов:


 



Генерал-лейт. о. з. Георги Абаджиев


 


Опечалени сестри и братя,


Когато преди един час Главнокомандващият през световната война г. генерал Жеков, нашият почетен и действителен председател, ме натовари да се явя тук и да произнеса слово за нашия почетен подпредседател за почетния подпредседател на Съюза на кавалерите на ордена за храброст в България - г. генерал-лейт. Абаджиев, аз приех тая поръка с благоговение и вълнение. С вълнение, опечалено събрание, защото дори и в едри линии да бихме искали да очертаем голямото, много голямото, грандиозното дело на един голям, на един велик българин, какъвто беше генерал Абаджиев, пак би трябвало сили и средства, с които аз не разполагам. Но аз приех тая поръка, защото още чувствувам неговия бодър взор отпреди 24 години, когато под стените на Букурещ имах тая голяма чест да бъда в неговата дивизия, да видя неговия голям подвиг; приех тая поръка, защото за един много голям човек, дори малко да се каже, все ще бъде


достатъчно за ония, които знаят да слушат и да разбират съкровените мечти на ония, които както него с перо и меч, чертаеха и вечно ще чертаят синурите на светата българска земя.


 


  


22.II.1940 г. София - черквата Св. Седмочисленици. Зам. председателят


на Съюза - полковник о.з. Г.


Симеонов произнася надгробно слово


 


А генерал Абаджиев беше от ония, които Бог беше надарил със здрав меч и с още по- здраво неро, което пишеше  под меча и меча действуваше  над писалката, за да увековечи  вечната бойна слава на българското оръжие.


 


През месец юлий 1877 година, когато Сюлейман паша  разби руско-българският отряд и опожари Стара Загора, бащата на генерал Абаджиев, по-големия му брат и зет му паднаха под вражеския нож и когато неговата майка и неговата сестра с малкия си невръстен още син, сегашния наш поет Кир. Христов, бяха взети в плен, тогава още младежът Георги Абаджиев тръгна и преминавайки Балкана отиде в Търново и даде обет в старата столица на българските царе, че няма да престане да работи за осъществяването на българския блян, няма да престане да дава своите сили и енергия, докато не отмъсти за поруганата семейна чест. И ние го виждаме в редовете на първа рота от 7 дружина на българското опълчение да проявява онова, което е присъщо на хората от възраждането и което съвсем не е присъщо на нашето време, което не е присъщо на малките хорица на тая наша мизерна действителност. И когато настъпиха румелийските борби, и когато ставаше съединението, ние виждаме младия капитан Абаджиев хвърковат да се носи от едната граница на друга и с песен да разнася своето най-съкровено желание - да отмъсти на ония, които дръзнаха да нахълтат в нашата хубава земя. През 1885 г. той води дружина. След това минават години на усилена тренировка и подготовка, в която генерал Абаджиев дава своя  голям дял. Настъпва балканската война, той е начело на една от най-храбрите бригади, която донесе вечна слава на нашето оръжие. Минават още няколко години и ние виждаме генерал Абаджиев начело на 12 бойна българска дивизия, която навеки, повтарям високо и още по-високо, навеки свърза своето име с хилядолетната история на нашата бойна слава. Един от ония наши полководци, които можаха да осъществят своя блян и да влязат в столицата на противника, беше г. генерал Абаджиев и за неговите действия ще има много да се пише. Дано нашите поети намерят сили, намерят сюжет, за да изнесат онова велико дело, което генерал Абаджиев с меча написа под стените на Букурещ. Ние намираме какво да пишем, но ние не намираме за свой дълг да пишем за този именно български дух. Нека се разбере от когото трябва, че народите са водели само тези, които са имали здрав меч, но не и нещо друго освен него. Изкуството, пеенето и др. п. и всичко друго са само помощни средства на меча да осъществи вечни победи за славата на народа и неговата държава. Няма държава да е успяла да съществува само с изкуство, песни и др. п., защото всяка държава живее и ще живее само ако знае и има кой да държи здраво меча!


Аз си спомням преди 24 години под стените на Букурещ, когато момента беше тъй критичен, как генерал Абаджиев изпълни своя дълг. Аз си спомням беловласия хубав и внушителен генерал на 2 декемврий, 1916 г, когато противникът проникна като клин, плени германската артилерия, изби нашия обоз и разкъса нашата от турската и германска дивизия. И когато настъпи най-критичния момент, ние бойците от окопите видяхме генерал Абаджиев тръгнал из окопите да разправя спокойно, много спокойно, като че ли се намираше в дома си, за величието на България, за подвига на падналите. И сега като че ли го виждам с гълъбовия шинел с червена яка, този хубав генерал да се движи между бойците, да ги окуражава, да им дава сили и да казва: „Братя, ще умреме тук, но няма да позволим на противника да погази нашата хубава земя". И старите опълченци, и младите драгоманци му целуваха ръка, изпълнени с едно чувство - с готовност да изпълнят своя дълг. На третия ден след това ние влязохме в Букурещ.


Това е само един малък епизод от големите му дела. А колко


повече направи той след това за нашата войска! И до завчера, когато имах това голямо щастие повикан от него да говоря с него, аз не чух нищо друго, освен за вечния копнеж на България, нищо друго освен за величието на България, нищо друго освен за идеалите, за които той работи повече от 1/2 век и продължаваше да работи до последния си дъх, като наш почетен подпредседател.


Той нито веднъж не спомена за теглото, което понасяше, нито за забравата, в която го бяхме оставили, никога не се оплакваше, а винаги с жар говореше: „Ще затворя очи спокойно, защото идеалите, за които работихме ние и не можахме да ги осъществим ще бъдат осъществени от новото поколение, което се ражда и което ще се поучи от нашите грешки. Те ще довършат великото дело, което ние наченахме от времето на робството, продължихме през времето на съединението и през времето на трите войни, за да дойдем до днес да искаме от това младо поколение да го довърши с успех."


 


- Господин генерал, това младо поколение Ви дава обет, а също и Вашите бойни другари, че ще вървят по Вашите свещени стъпки, а Вие кажете на нашите бойни другари и всички наши близки там горе, че не сме ги забравили, че ние с готовност до последния си дъх ще изпълним вашето заветно слово.


Ако има някои да скърби, това не е само госпожа Абаджиева, която години наред с такова стоическо спокойствие и християнска любов, подслаждаше тежките дни на своя съпруг – един пример какъвто рядко има, тя нека да скърби, защото ние не можем да я утешим, нито пък нейните дъщери и синове, които са достойни български гражданки и граждани, но цяла България днес трябва да скърби.


Плачете! Плачете много, защото си отива не един обикновен българин, а си отива един велик българин, един от най-големите български генерали, който не на думи, а на дело сплете своето име с вечната история на родината. Плачете, но най-много да плаче нашата жалка общественост! И България трябва да плаче - от най-малкия до най-големия, защото си отива един велик неин син.


И когато той си отива аз все си спомням неговия завет, който той остави на нашата организация: „Ще настъпят дни, когато ония, които идат след нас, ще паднат на колене и ще отдадат почит към ония, които паднаха за родината. Ще настъпят дни, когато младите след нас ще имат велики примери на своите бащи и без да имат нужда от друг подтик ще довършат нашето дело на освобождение и обединение. И аз затварям очите си със спокойствие и пълна вяра в светлото бъдеще на Царя и родината."


И действително, като че ли Бог чу неговата молитва, защото на тоя ден, когато той склопи очи, пръв беше пак Н. В. Царят, който изпрати своя венец на тоя генерал, а след това дойдоха венците на всички организации, граждани и познати.


От името на 20 000 организирани в О.К.О.Х. кавалери на ордена за храброст в България - офицери, подофицери, войници, поднасям нашата дълбока почит и признателност към нашия почетен подпредседател генерал Абаджиев и от тяхно име заявявам, че ние, където и да се намираме, ще продължим неговия свещен път, за да подпомогнем великото дело, за което той работи до последния си дъх.


Бог да го приеме в своите селения и да му отреди онова място, което му подобава. Дано и българската държава на него и на малцината като него отреди място не в градските гробища, а в гробницата на черквата Александър Невски - където да се съхраняват костите и духа на ония великани, които навеки с кръвта си и с меч очертаха свещените синури на нашата Родина.


 













22.II.1940 г. София - Поставяне тялото на покойния Генерал-лейтенант о.з. Г. Абаджиев върху оръдейния лафет, след изнасянето му от черквата Св. Седмочисленици




 


Бог да прости големия, много големия заслужил на България генерал-лейтенант Георги Абаджиев, големия български гражданин и още по-големия български военоначалник, достойния съпруг и още по-достоен баща!


Бог да го прости, и вечна да бъде славата му и името му!


Публикувано в:


Боен подвиг (София),


 


 


ДНЕВНИК


Шеста Старозагорска дружина, състояща се в мирно време, съгласно „Органическия устав на Източна Румелия" само от една (1-а присъстваща) рота, се развръща за през летните занятия и маневрите в „Подвижна" дружина в четириротен състав, като се попълва с повикани от непостоянните кадри (запаса) милицийци (офицери и войници). Сега беше сезонът на това развръщане и попълване.


1885 год. 1 септем., неделя, г. Стара Загора


Снощи пристигнаха в дружината 100 милицийци, които бяха повикани да се явят за маневри един ден по-рано, за да могат да пристигнат в г. Айтос, където се изпращат за попълване па тамошната дружина. Те днес тръгнаха за Айтос под началството на един сержант (старши подофицер) от Старозагорската дружина.


2 септ., понеделник, г. Ст. Загора


Снощи пристигнаха от запаса и от днес се зачислиха в нашата подвижна дружина за през маневрите 867 милицийци. Дружината се развърна в 4 ротен състав. За командири на ротите се назначиха: на 1-а рота капитан Жейнов (дотогава командир на 1-а присъстваща рота), на 2-а рота поручик Ботушаров (прикомандирован от учебния батальон в Пловдив само за през време на маневрите), на 3-а рота поручик Абаджиев (същият беше и дружинен адютант) и на 4-а рота, по нямане на офицери, привременно сержант-майор (фелдфебел) Коста Иванов. Командир на дружината беше капитан Стоянов, а ковчежник поручик Стойнов. В дружината състояха още поручик Паничерски, който беше болен, и подпоручик Вощинов, който беше командирован с команда от 20 войници в г. Чирпан за пазене редът през време на тамошния панаир.


Работата в казармата цял ден кипеше по разпределение на милицийците и по обличането на снаряжаването им. След пладне имаше учение.


3 и 4 септември, вторник и сряда, г. Ст. Загора


През тези два дни имахме учение и сутринта и после пладне. Довършваше се и работата по уреждане на частите.


СЪЕДИНЕНИЕТО


5 септ., четвъртък, г. Ст. Загора


Берлинският договор раздроби нашето отечество България на три части: 1) България (Северна) образува отделно, самостоятелно, васално на Султана, Княжество, 2) Източна Румелия (Южна България - Тракия) - автономна област под властта на Султана и 3) Македония, която остана като неразделна част от Турската империя. Оттогава думата съединение беше станала свята, тя беше идеалът на всички българи без изключение, а особено в Южна България, дето се издаваше и вестник под название „Съединение"2 от една партия, която имаше за свое знаме съединението и се наричаше съединисти, но които бидоха наречени от противната ней партия лъжесъединисти, понеже искаха да правят съединението с волята на Русия, която пък всякога считаше, че още не му било времето.


Не ще съмнение, че и ние, офицерите, бяхме проникнати от тази идея и бяхме готови да жертвуваме и живот и всичко за нейното осъществяване.


Тези дни се носеха всевъзможни слухове, че тази есен ще се обяви съединението на Южна България със Северна. Снощи се говореше даже, че в Чирпан една група по-буйни родолюбци се опитали да свалят тамошните румелийски власти и обявят Съединението. Вижда се, че все ще да е имало нещо, защото днес, по искането на префекта (окръжния управител) на Старозагорския окръг А. Т. Илиев, заповяда се на командира на 1-а рота капитан Жейнов да тръгне с присъстващата рота (постоянните войници) за г. Чирпан ЗА УСМИРЯВАНЕ ВЪСТАНАЛИТЕ ПРОТИВ ВЛАСТТА ГРАЖДАНИ. Заповяда му се, след като се съедини с изпратената по-рано в този град команда с поручик Вощинов за пазене редът през време на панаира, да разпръсне въстаналите. След като ги покани до три пъти да се разпръснат, ако не послушат, да действува и ги разпръсне насила, но да стреля против тях само ако те стрелят. Заповяда се брат да стреля срещу брата и защо?! - Защото се осмелили да направят първата крачка кьм възстановяване на Сан-Стефанска България, което  е идеала на всякой българин! Капитан Жейнов тръгна с ротата днес в 1 час. след пладне.


Днес пристигна от г. Казанлък подпоручикът от непостоянните кадри (от запаса) Тонев; биде зачислен в дружината за през маневрите и назначен за командир на 4-а рота, която временно командваше фелдфебела Коста Иванов. Занятията в 1-а рота, в отсъствието на капитан Жейнов се наблюдаваха от командира на 2-а рота поручик Ботушаров.


Преди пладне и след пладне се произведоха учения.


През време на предобедното учение дойде при казармите разсилния на окръжния управител да вика дружинния командир да отиде при него в телеграфо-пощенската станция по твърде важна работа.


6 септ., петък, г. Ст. Загора


Преди пладне произведох с ротата си бойно учение в околностите на с. Муратлии  и много уморен се върнах у дома да обядвам и отпочина малко. Щом пристигнах, казаха ми, че ме викал у дома си дружинният командир. Потърсих го веднага, но ми казаха, че отишъл на казармите.


Като отивах за там и като минавах край квартирата на болния поручик Паничерски, този последният ме повика, понеже дружинният командир бил у него. Там командирът ми каза, че понеже моята рота е знаменна (3-а), да назнача знаменосец и асистенти. Също в качеството си на дружинен адютант да разпореда да се построи незабавно дружината, защото ще се приеме знамето на бившето Старозагорско Гимнастическо дружество, което се пазеше в черквата Св. Димитър и служеше само за заклеване под него младите войници.


Понеже нищо не знаех, освен за случилия се смут в Чирпан, аз страшно се обезпокоих от тези разпореждания, но не запитах дружинния командир за подробности, щом той не счете за нужно да ми съобщи.


Дружината се построи и в 12 часа по обед дружинният командир я поведе към черквата, отдето взехме знамето и отидохме на площад „Богориди", пред правителствения дом.


Предвид на политическите събития (Съединението) и неизвестността, в която се намирахме, понеже не знаехме какво поведение ще държи дружинният ни командир, ние (поручиците Абаджиев, Ботушаров и Стойнов) помислихме, че знамето се взема, за да даваме клетва. Посъветвахме се още при казармите какво трябва да правим, ако ни заставят да се кълнем, че ще служим на Румелийското правителство, а не на народа си. На път от казармите за площада срещнахме учителя Алекс. Козаров, който попита дружинния командир къде ни води, а той му отговори: нали те викаха, защо не дойдеш? - разбрахме, че има някакво събрание от видните хора на двете партии и че ще се решават важни въпроси, за които ние нищо не знаехме. И наистина, оказа се, че в градския дом се бяха събрали поканените по-видни хора от двете партии. По слухове разбрахме, че се гласи да се обяви и в Стара Загора съединението на двете Българин, което ни успокои и развесели.


Като не знаехме дали няма веднага да тръгнем за някъде, понеже дружинният командир от тук се разпореди да се прави сухар и да се приготви месо, купихме си хляб и кашкавал и попитахме на площада. Понеже у дома нищо не знаеха за мене и възможно беше да помислят, че и ние заминаваме за Чирпан, пратих им някои успокоителни сведения за себе си.


Днес и в Ст. Загора се обяви тържествено съединението на Южна България със Северна. Това стана така: с телеграма от привременното правителство в Пловдив се съобщи на дружинния командир, че Източнорумелийското правителство е съборено и че е провъзгласено Съединението в името на Нег. Вие. Българския Княз Александър Батенберг. Със същата телеграма се заповядваше да се обяви тази новина на населението, да се пази най-строго редът и тишината и да се покоряват всички на привременното правителство, а войската да чака заповед за поход. Изпълнението на всичко това се извърши по следния ред: точно в 2 час. след пладне окръжният управител Илиев и дружинният командир капитан Стоянов,9 придружени от господата, които се I ьвещаваха заедно с тях в Окръжното управление, слязоха от управлението и дойдоха на площада, дето беше построена дружината и се бяха събрали голямо множество граждани и селяни, находящи се в града по случай на панаира „сър-пазар". Дружинният командир, като дойде при нас, каза развълнуван: „Ще прескачаме един голям трап, та да видим къде ще му излезе краят". Гова издаваше неговото безпокойство и един вид предприемане не с охота да изпълни взетото решение. Нам беше известно, че гой съчувствува на партията „лъжесъединисти", а не на тези, които провъзгласиха в Пловдив Съединението. За доказателство на това ще изложа следния случай. Приятелите на капитан Стоянов принадлежаха преимуществено на партията съединисти, а пе на управляващата тогава партия. Веднъж, като бяхме на квартирата на д-р Хаканов, дето присъствуваха Д. Наумов, д-р К. Мазов12 и мн. др. и критикуваха разпорежданията на управля- кащата партия, често произнасяха думата „правителствените". Капитан Стоянов много духовито забележи: абе какво е това ..правителствени"? Демек „казионни". - От този момент наченаха да ги наричат с това прозвище. 2-3 дни след това, в една статия на пристигналия от Пловдив вестник „Съединение", като се говореше против правителствените, казваше се: или както ги наричат в Ст. Загора „казионните". Оттогава напосле па тази партия остана названието „казионна" и кръстникът и беше капитан Стоянов.


Окръжният управител обяви на събралото се множество, че временното правителство в Пловдив обявило съединението на Румелия с България и че той, като преназначен от тях за управител на Ст/аро/загорския окръг, обявява за това на населението и им пожелава най-главното да се постараят да се извърши всичко по един най-мирен начин, без да се докачат меншествата турци, евреи и др. Множеството посрещна с ентусиазъм и безбройни викове ура това съобщение. Дружинният командир от своя страна говори на дружината и ги поздрави със същото. Последваха нови ура. След това учителят Алекс. Козаров обяви, че кпяз на Съединена България ще е Нег. Вие. Княз Александър Батенберг. Всичко е в ентусиазъм. До вечерта новината се разпространи бърже из целия град. Панаира се развали. Назначиха се роти за пазене реда и тишината през деня и нощта.


Днес с телеграма № 39 от началник-щаба капитан Харкевич се заповяда да се повика от запаса второто опълчение и резервата, а сегашните войници да се изпратят за усилване на Айтоската дружина,


С телеграма № 5 от Главнокомандващия майор Николаев се заповяда да се приготви незабавно двадневен сухарен запас.


Днес оздравя поручик Паничерски и го назначиха за командир на моята 3-а рота, която временно командвах, а аз си останах на длъжността дружинен адютант.


7 септ., събота, г. Ст. Загора


Днес се завърна от Чирпан капитан Жейнов с присъстващата рота, за което вчера му бе телеграфирано от дружинния командир. Заедно с него се върна и поручик Вощинов, който беше изпратен в Чирпан по-рано с команда от 20 долни чинове за пазене реда по тамошния панаир. Но той се завърна без командата си: тя била задържана от новата временна власт в Чирпан. Подпоручик Вощинов прие 4-а рота от подпоручик Тонев.


На основание телеграмата от Главнокомандващия на войските майор Николаев поручик Ботушаров замина с 800 милицийци от нашата Ст/аро/загорска дружина за Бургас за усилване па Бургаската дружина: вследствие на това ние останахме почти без войници и чакахме да окомплектоваме дружината до 800 души от повиканите запасни от второто опълчение и от резервата. Колкото войници имахме мохамедани, днес ги уволнихме, понеже очаквахме война с Турция, в който случай те щяха да бъдат опасни. Всички долни чинове от дружинния щаб и от кадровата рота се преведоха в 4-те роти на дружината за кадър. Взеха се мерки и за попълване недостигащия добитък. Днес се получиха от окръжния управител в дружината за тази цел 30 товарни коне със самарите. Цял ден и до късно вечерта работата в казармите кипеше: всякой се стремеше да уреди частта си, да не остане назад от другите.


8          септ., неделя, г. Ст. Загора


Повиканите запасни от второто опълчение и от резервата захванаха да пристигат днес пристигаха и се разпределиха между ротите 710 човека.


9          септ., понеделник, Ст. Загора - Нова Загора


Получи се по пощата че за 20000 гроша златни за поддържане дружината.


На основание телеграмата № 266 от вчера от началника на Шаба капитан Харкевич, Старозагорската дружина днес тръгва за Ямбол, за да влезе в състава на Ямболския отряд. Беше назначено да се тръгне в 9 час. преди пладне, но по причина на довършване обмундирването и въоръжението на частите, закъсня се до 2 час. 30 мин. сл. пл., в което време се направи водосвет от


трима свещеници на плаца пред казармите, дето се беше събрало голямо множество народ.


От рано сутринта и до тръгването много голямо оживление в казармите и склада. Едвам в 12 час. по обед можах да привърша многото си работа и да отида дома, за да обядвам, да се приготвя за поход и да се простя с домашните си. Всичко това извърших на бърза ръка и тръгнах за казармите, дето ротите вече се строяха.


Подпоручик Тонев оставиха за комендант на г. Стара Загора.


Във време на водосвета учителките от Ст/аро/загорската девическа гимназия пожелаха добър път на всички офицери с раздаване всекиму по един букет.


Точно в 2 час. 30 мин. сл. пл. дружинният командир капитан Стоянов, след като поздрави дружината с поход, тръгнахме по главната улица, за да излезем на тази, която води към новозагорското шосе. До мъжкото класно училище бяха събрани една група ученички, които хвърляха цветя върху ни.


Времето - много горещо и от това похода беше много труден. Войниците току-що пристигнали от село, стегнати в новото формено облекло, натоварени с походното си имущество, нетренирани, не им спореше пътя. Често правихме почивки, но все пак трудно се пътуваше. Беше се стьмнило, когато достигнахме до с. Карабунар, дето се спряхме за голяма, двучасова почивка. Дружинният лекар д-р К.Вазов покани офицерите на чифлика на бабалъка си Наню Папазов, дето вечеряхме. В г. Нова Загора стигнахме на съмнало, в 4 час. 30 мин., на 10 септември.


В момента, когато да тръгваме от Ст. Загора получи се от пощата прокламация от председателя на временното правителство д-р Странски, с която се заповядваше на всички резервисти от 18 до 40 години да се явят на служба. Получи се и постановлението на правителството, с което се назначава за Главнокомандващ на всичката войска майор Николаев, Данаил. Правителството се състои от следните лица: председател д-р Странски, подпредседател д-р Чомаков, членове: майорите Николаев, Филов, Муткуров и Райчо Николов, гражданските лица Я. Груев, К. Пеев, К. Калчев, 3. Стоянов, Д. Юруков, Г. Данчов, А. Самоковец и Г. Бенев. Със същата поща получихме заповедите по народната войска под №№ 1 и 2. В тях по-важното беше, че влизат в сила руските военно-съдебни устави за военно време, че е назначен в нашата (Ст/аро/ загорската) дружина подпоручика от непостоянните кадри на Казанлъшката дружина Владев. Обявено е какъв обоз трябва да има всяка дружина. Началник-щаба е капитан Харкевич, адютант по строевата част поручик Савов, по хазяйствената част поручик Мелконев, лични адютанти на Главнокомандващия поручик Луков и подпоручик Каблешков.


10 септември, вторник, Н. Загора - Ямбол


Като пристигнахме тази сутрин в Нова Загора, разположихме войниците в двете училища, мъжко и женско, а офицерите се разположиха в Баръмова хан.


Днес в 2 час. сл. пл. тръгнахме с железницата от Н. Загора за Ямбол. Натоварването на конете и колата се извърши с голям труд по причина на непривичност и липса на нужните приспособления.


Както във време на тръгването, тъй и през цялото пътуване, войниците бяха извънредно весели и всичкото време пееха. Един от железнопътните компански чиновници, чужденец, се произнесе, че както сега, гъй и в турско време, колкото войска с превозвал, не бил виждал такъв дух у войници, които отиват на война.


Стигнахме на гара Ямбол. Посрещна ни поручик Илиев, който бил началник-щаба на Ямболския отряд и поручик Анастасов - комендант на г. Ямбол. Те ни казаха новината, че имало от негово Височество телеграма, с която се съобщавало, че с Вие. Заповед № 4 всички поручици били произведени в чин капитан, а подпоручиците в чин поручик, със старшинство от 30 август. Това беше за подравняване на южно-българските офицери със северо-българските, които бяха произведени още на 30 август.


Тръгнахме от гарата за г. Ямбол. В една от улиците па града посрещна ни началникът на Ямболския отряд майор Филов, който прегледа и поздрави частите. Заведоха ни към ямболските казарми, където бяха се настанили на бивак преди нас Сливенската и Пазарджишката дружини. Там се видяхме с много другари.


Разположихме се на бивак. Вечерта и до сред нощ валя проливен дъжд. Ние, офицерите, бяхме в палатки и пак се измокрихме, а войниците бяха на открито небе. Но те се посгрели пък по друг начин. Близо до бивака някой грък продавал напитки на много високи цени. Някои от войниците изтърколили едно от неговите буренца, пълно с мента и си я поделили. След като изпили ментата и с цел да не бъдат заловени, ухитрили се, та захвърлили празното буре при бивака на Пазарджишката дружина. За старши на бивака беше назначен нашият дружинеи командир капитан Стоянов.


11 септ., сряда, г. Ямбол


Тази сутрин пристигна на бивака ни и Пловдивската дружина. Преместиха ни всички на нов бивак, близо до гробищата и до р. Тунджа. Днес се явиха и ги зачислиха в Ст/аро/загорската дружина 9 души бивши опълченци от Освободителната война, които доброволно предлагат услугите си за обединението на цялото отечество.


Поручик Ботушаров днес се завърна от командировка от г. Карнобат, където беше водил войници за усилване на Бургаската дружина. Той биде назначен за командир на 3-а рота, вместо поручик Паничерски, който щял да получи повишение.


Тази вечер пристигна в Ямбол с железницата и Казанлъшката дружина.


Днес началника на Ямболския отряд прегледа дружините и понеже офицерският кадър беше крайно недостатъчен, той избра няколко подофицери, които бидоха екзаменувани повърхностно и ще ги представят на Нег. Вие. За произвеждане в офицерски чин за в непостоянните кадри. От нашата - Ст/аро/загорската - дружина представихме такива 14 подофицери.


12        септ., четвъртък, г. Ямбол


Тази сутрина назначиха командира на 3-а рота капитан Папичерски (четохме заповедта, че сме вече капитани) за командир на Сливенската дружина, с която той тръгна през Къзъл Агач за с. Срем при Ямболската дружина, за да съставят там авангарда на отряда.


В този същия ден командира на Ст/аро/загорската дружина капитан Стоянов Петко биде назначен за комендант на г. Сливен, закъдето замина. Дружината прие командира на 1-а рота капитан Жейнов, Жейно, а 1-а рота приех аз.


За старши на бивака, вместо заминалия за Сливен капитан Стоянов, остана командирът на Пазарджишката дружина капитан фон Мах28 (германски офицер на румелийска служба).


13        септ., петък, г. Ямбол


Днес имахме височайши преглед. Нег. Вие. Княз Александър пристигна в Ямбол на съмнало и в 10 час. пр. пл. ни направи преглед. Всички дружини бяха построени в една линия близо до гарата. Точно в 10 час. се зачуха откъм десния фланг гръмогласни ура и видяхме, че във въздуха хвърчаха множество шапки, хвърляни от ентусиазираното множество. След малко Нег. Височество дойде и пред нашата дружина и ни поздрави. Придружаваха го главнокомандващия подполковник Николаев и адютантите на Княза капитаните Увалиев и Винаров. След обхождане фронта подадоха се команди за преминаване церемониален марш. Тук нашият страх от оскандалване нарасна до неимоверни размери, защото дружината ни беше мобилизирана в повторно извиканите запасни; набързо и едно денонощие след


 


това тръгнахме в поход, без да беше произведено нито едно, пък какво годе обучение, а между войниците имаше много, които не са служили и никога не са похващали в ръка оръжие. Достатъчно е да си спомним, че прокламацията на временното правителство повика под знамената всичко/то/ население от 18 до 40 години (служили и неслужили). Криво-ляво преминахме. След церемониалния марш бяхме повикани при Княза всички офицери. Той ни говори приблизително следното: че е приел командването на всичките български войски, и че ще поведе възлюбления си народ към пълното освобождение и обединение. Каза, че е трудна задачата, която лежи на нашите рамене. Произнесе се, че казанлъшката дружина му се видяла малко слаба, но добави, че той не ще изисква церемониални маршове, а ротни учения, разсипан строй и дружинни учения. Правеше ни отлично впечатление величествената фигура и осанка на Княза, възседнал на стражарски кон с дълбоко пъхнати в стремената изпънати крака. Обяви ни, че за подготовка и подтягане на частите ще разполагаме с около две седмици свободно време, докогато щели да пристигнат северо-българските войски и тогава щял да дойде пак да ни прегледа. След това му бяха представени удостоените за производство в офицерски чин подофицери, които поздрави с производство. Това се оформи още същия ден със заповед № 8. От Ст/аро/загорската дружина бяха произведени удостоените 14 души.


Княза замина за Пловдив. Тръгването му беше съпроводено с гръмогласни „ура" и „да живее". Тук главнокомандващия южно-българските войски подполковник Николаев направи бележка на поручика от нашата дружина Вощинов, че неговата рота не умеела да вика ура. Върнахме се на биваците си в 1 час. сл.пл.


Днес се обяви в заповед по Ямболския отряд заповедта по българските армии от днешна дата под № 4 , според която Нег. Височество благоволил да заповяда дружините да носят на пагоните си началните букви на названието си; така, нашата Старозагорска дружина трябваше да носи буквите С. 3.


14        септ., събота, Ямбол - Къзъл Агач


Днес е Кръстовден, именният ден на командира на Казанлъшката дружина капитан Маринов Кръстю, за което офицерите от Ст/аро/загорската и от Казанлъшката дружини се бяхме гьбрали в палатката му, за да му честитим празника. Там похапнахме и посръбнахме от което даже произлезе едно малко спречкване между капитаните Стойнов, Петров и Маринов, поручик Руев и капелмайстора Кохоут, но скоро всичко се изглади без последствия.


Тази вечер в 5 час. трите дружини - Ст/аро/загорската, Пазарджишката и Пловдивската - заминахме за г. Къзъл Агач. Началник на колоната беше командирът на Пазарджишката дружина капитан фон Мах. През време на пътуването Ст/аро/загорската дружина беше в главните сили, освен 4-а рота, която беше назначена за ариергард. Скоро след тръгването ни се стъмни; освен това сбъркахме пътя, но скоро се оправихме. Началникът па колоната не даваше почивки, вследствие на което и поради тъмнината, войниците се много измориха. Между офицерството се произнесоха критики по адрес на началника на колоната и германската му тактика. Много съжаляваме, че поради тъмнината не можахме да разгледаме местността по пътя на следването ни. Установихме се на почивка едвам при с. Пандаклий, където преминахме твърде слабия мост на р. Тунджа. Оттук капитан фон Мах изпрати капитан Ботушаров в г. Къзъл Агач, за да избере място за бивак.


15        септ., неделя, г. Къзъл Агач


В 1 час. пр. пл. колоната пристигна в Къзъл Агач. Веднага с пристигането на лекаря на Пловдивската дружина д-р Славов, като прегледа мястото на бивака, което капитан Ботушаров беше избрал, доложи, че не го одобрява. То е на север над града. Удобствата му са, че е близо до реката и до единствения кладенец с добра вода за пиене и има наоколо широко място за обучение, а неудобствата му се състоят в това, че местността е малко ниска и влажна. Заведоха ни на други бивак над града, към страната, обърната към неприятеля, близо до болницата Св. Пантелеймон; там мястото е високо и сухо.


16        септ., понеделник, г. К. Агач


Днес голяма мъгла, а през нощта доста студено.


В днешната заповед по Ямболския отряд под № 9 е обявено, че Нег. Вие. Княза заповядал, щото който дезертира се хване, да се застрелва, без да се отдава под съд.


Днес се направи уравняване на новопроизведените подпоручици между дружините. От нашата (Старозагорската) дружина взеха двама - подпоручиците Дончо Райков и Губчев - първия за Пловдивската, а втория в Сливенската дружина.


С §10 от същата заповед по Ямболския отряд от днес под № 9, мен ме утвърждават за командир на 1-а рота в Ст/аро/загорската дружина.


От днес се захвана редовното обучение на ротите, по шест часа в ден - от 7 до 10 час. пр. пл. и от 3 до 6 час. сл. пл.


Тази вечер в 8 час. пристигна в Къзъл Агач началника на Ямболския отряд майор Филов, Димитър; тук ще остане занапред щаба на отряда. Като чул, че на бивака свири музика, дойде направо там, поздрави войниците и след това замина за квартирата си.


17        септ., вторник, К. Агач


Времето както вчера: мъгливо, а през нощта студено.


Преди пладне и след пладне учение.


18        септ., сряда, г. К. Агач


С днешната заповед по отряда назначен е за отряден свещеник отец Коджанков. Също бяха зачислени и пристигнаха в Старозагорската дружина подпоручиците Стефан Стоилов и


Никола Иванов; последният същия ден биде взет за Сливенската запасна дружина.


Преди пладне и след пладне учение. Времето продължава да е мъгляво, а нощя доста студено.


19        септ., четвъртък, г. К. Агач


Подпоручика от Ст/аро/загорската дружина Йовчо Колев със заповед по Ямболския отряд № 11 е назначен комендант на Къзъл Агач и днес замина от дружината.


Сутринта и подир пладне по обикновеному имахме учение в ротите.


Тази вечер дойде на бивака началник-щаба на Ямболския отряд и ни съобщи, че вчера било съобщено от Главния щаб, че Нег. Вие. Княза заповядал на командващия Източната армия да извести за знание на офицерите, че новините, които идат из Европа, са много добри за нас, и че вече било известно от достоверен източник, че конференцията ще признае съединението на двете Българин. По този случай се веселихме цяла нощ.


Времето беше също така мъгливо, а през нощта студено.


20        септ., петък, г. К. Агач


Понеже захвана да става студено, то от днес наченахме да си устройваме бивака, като си построим землянки. Моята (1-а) рота не строи землянки, понеже имаше палатки, затова тя днес имаше учение и сутринта, и след пладне.


Чуват се слухове, че вече пристигат в Южна България и северо-български войски.


Днес се получи за раздаване на войниците от Ямболския отряд изпратения от старозагорските граждани тютюн.


21        септ., събота, г. К. Агач


Времето мъгливо и нощя студено.


В днешната заповед по Ямболския отряд е обявено, че съгласно заповедта по войските на Източната армия от 14 септември под № 2 е разрешено да се дава на всякой войник по 15 драма добра ракия в ден, а съгласно заповедта по войските на Източната армия от 18 септември под № 6, офицерите ще се ползуват всякой ден с по 1/2 ока месо и 1 ока хляб.


Със същата заповед по Ямболския отряд е обявено, че пристигнал за началник-щаба на същия отряд капитан Вълнаров, Димитър. Говори се, че утре ще пристигне при отряда Нег. Вие. Княза; затова сутринта имахме учение, а след пладне пуснахме войниците да си купят сапун и се операт, а също да почистят пушките си.


22 септ., неделя, г. К. Агач


Времето мъгливо и нощя студено.


Днес, неделя, имахме учение. Някои войници се измолиха да отидат в черква.


Днес подир обед, аз, капитан Стойнов, поручик Вощинов и подпоручик Коста Иванов, всички от Ст/аро/загорската дружина, ходихме да се разходим и да разкараме конете. Минахме през града за към с. Хамбарлии, но от половината път се върнахме и отидохме в с. Хасан Беглии, дето пихме кафе и след това излязохме на могилката зад селото, за да разгледаме местно стга по посока към границата.


Тази вечер поручикът от Казанлъшката дружина Руев, Алекси получи телеграма от г. Казанлък, с която се съобщава, че казанлъшкият пратеник в Русия Димитро Папазоглу съобщил на града, че Руският император вчера в Копенхаген се съгласил на драго сърце за сливането на двете Българин в едно.


Надвечер се бяхме събрали в нашата офицерска барака офицерите от нашата /Старозагорската/ и от Казанлъшката дружини. В тъмнината показа се кьм входа на бараката човешка фигура. Нашият дружинен командир капитан Жейнов, като се припозна, че това е капитан Мосинов, извика му радостно и шеговито „о,о,о, хаш гелдин, хаш гелдин". Указа се, че не е Мосинов, а началника на отряда подполковник Филов. Жейнов се извини и го поканихме в бараката. Офицерите обичаха Филова. Разговаряхме на дълго върху пози/ци/ите на нашия авангард и Филов изслушваше мнението и /на / най-младите офицери, което правеше добро впечатление. Той се стараеше да запознае всички с най-дребните подробности на местността, на която щеше да ни се падне да се отбраняваме.


Времето все продължава да е мъгливо и нощем студено.


23        септ., понеделник, г. К. Агач


Днес се научихме, че вчера пристигнала в Ямбол северо- българска войска: една дружина и 28 оръдия.


Разпоредихме да се нарежат на цървули кожите от заклания добитък и се раздадат на войниците, на които ботушите се бяха скъсали.


Ние, румелийските офицери, изобщо не бяхме практични и никак не бяхме приготвени за поход. Тръгнахме като на сватба. Не си взехме топло облекло, а времето вече почна да става студено. Нямахме даже вилици, а ядяхме с ръце. По тази причина след сутрешното учение излязохме из града, аз, Стойнов и Вощинов, за да си купим вилици и други необходимости, които ни липсваха. Из градчето подобна стока нямаше. Щаба на отряда имаше излишни вилици, от които ми дадоха една, тъй щото вилица вече имам.


Тази вечер пристигнаха няколко чували с долни дрехи, изпратени от г. Стара Загора за войниците от нашата /Старозагорската/ дружина.


Времето и днес беше мъгляво, а през нощта студено.


24        септ., вторник, с. К. Агач


Тази сутрин имахме учение по обикновеному.


Научихме се, че Нег. Вие. Князът ще пристигне утре в Ямбол, за да прегледа пристигналите там части от Северна България, и че оттам ще дойде да прегледа и нас. Нашите роти вече бяха донейде обучени, но решихме утре да ги подтегнем още повече, като произведем оръжейни хватки и маршировка, за да се покажем пред Княза като съвсем вече уредена войска.


Днес новият началник Щаба на Ямболския отряд каза, че имало разпореждане да се даде на офицерите заплатата за септември.


След пладне дойде при нас чиновникът за особни поръчения при щаба на Ямболския отряд учителят Андрея Гяуров. Той донесе новия брой на вестник „Търновска конституция". Ние, понеже толкова време не бяхме чели вестници, нахвърлихме се жадно на вестника. Изчетохме целия брой, както се казва, от кора до кора. Имаше доста утешителни новини по нашите работи, особено сведенията от европейския печат.


Като се завърнахме от послеобедното учение, заварихме в палатката на офицерите от нашата дружина началник-щаба на отряда, адютанта на началника на отряда и някои офицери от Казанлъшката дружина, заедно с дружинния си командир капитан Маринов, обаче след малко повикаха този последния, понеже му дошли гости. След няколко минути той се завърна весел и запъхтян и донесе една телеграма от Сливенския окръжен управител до Къзъл Агачкия околийски началник, с която се съобщава, че княжеския комисар получил официално съобщение, че Султана признал по начало Съединението под скиптъра на Нег. Вие. Кн. Александра и се заповядва да се даде гласност на тази новина. След прочитанието на телеграмата всички извикахме ура, да живее Нег. Височество! По този шум събраха се около палатката ни много любопитни войници, на които съобщихме новината. Като по електрически ток новината се разнесе набързо и по целия бивак се раздадоха радостни викове „ура" и „да живее Нег. Вие." По общо желание нареди се да свирят в бивака и двете музики, а всички офицери, лекари и някои граждани се събрахме в палатката на Казанлъшките офицери за да се повеселим и дочакаме завръщането на началника на отряда от Ямбол, закъдето беше заминал вчера. След малко началник щаба капитан Вълнаров получи от капитан Илиев телеграма, с която се съобщаваше същата новина. Разбра се, че началника па отряда няма да дойде тази вечер, тогава капитан Вълнаров предложи да отидем в Щаба на отряда, където е по-широко и там да се повеселим тази нощ. Така и направихме. Занесохме си вечерята и с двете музики вечеряхме всички заедно, пиха се много наздравици и се премина много весело.


Времето беше все така мъгляво и нощем студено.


25        септ., сряда, г. К. Агач


В днешното предобедно учение се занимавахме преимуществено с хватки с пушката и маршировка, понеже за утре очакваме Князът. После пладне имахме само 1 1/2 час учение, за да дадем възможност на войниците да се почистят, операт и почистят пушките.


В 7 час. сл. пл. получихме заповед по отряда, с която се заповядва утре в 8 час. пр. пл. да се извърши заклеването на всички офицери и войници. Разпоредихме за тази цел утре войниците да станат малко по-рано.


В същата заповед по отряда е обявено, че титлите „благородие" и „високо благородие" се изхвърлят, като вместо тях ще се казва „господин поручик", „господин капитан", „господин майор"и пр.


Времето все така, както от няколко дни насам, мъгляво и студено.


26        септ., четвъртък, г. К. Агач


Тази сутрин станахме много рано, построихме частите, приехме си знамената и всички/те/ четири дружини отидохме зад града край р. Тунджа, където построени в каре бяхме готови кьм 8 часа. Дойдоха свещениците, а след тях и началникът на отряда със свитата си. Закълнахме се, извърши се и водосвет, след което началникът на отряда поздрави частите. Върнахме се обратно на бивака в 9 час. 30 мин.


В 2 час. сл. пл. пристигнаха на нашия бивак от Ямбол три батареи (4 - оръдейни) от 2-й артил. полк. Две батареи били останали в Ямбол.


Получи се от началника на отряда секретно предписание до дружинните командири, с което по заповед от Главната Квартира се нареждаше, щото изпращаните и получаваните офицерски и войнишки писма да се представляват чрез дружинните командири в щаба на отряда за прочитане и след това да се изпращат по принадлежност. Това, лично нам беше неприятно, понеже не ще можем да пишем на домашните си за неща от интимен характер.


Във време на пристигане на батареите отидохме няколко души да разкараме конете си и същевременно да видим северо- българската артилерия.


По обед получих по пощата от дома фланелени гащи и кърпички за нос.


В 4 час. 30 мин. сл. пл. се закълнаха останалите незакълнати заранта по разни причини войници.


В 6 час. сл. пл. се срещнахме и запознахме с командира на 2-й артил. полк майор Груев, българин по потекло, от ямболските села, но раждан и възпитаван в Русия, където свършил и артилерийска академия. Показа ни се много добър человек; бил стар приятел на командира на нашата дружина капитан Жейнов още от Николаевския пансион в Русия. Той дойде на чай в нашата палатка, където престоя до 7 час. 30 мин. сл. пл.


Със същия артилерийски полк бил пристигнал и нашият другар по випуск капитан Илия Козеров, батареен командир, но тази вечер не можахме да го видим.


Тази вечер получих от дома писмо, но беше разпечатвано, което значеше, че цензурата вече функционира.


Днес се научихме, че началството било решило за през зимата да ни разквартирова по околните села така: нашата - Ст/ аро/загорска - дружина в с. Хасан Беглии, Казанлъшката в г. Каваклии, Пазарджишката в г. Къзъл Агач и Пловдивската неизвестно где. Нам не ни беше приятно, че ще ни пратят в с. Хасан


I           Беглии, понеже завчера бяхме ходили в това село, което е много малко селце, повечето къщи са плетени като землянки и колиби.


II          Има само няколко къщи, покрити с керемиди, които едвам ще са достатъчни за квартири на офицерите.


Тази вечер се получи заповед по отряда, с която се назначават две роти от Ст/аро/загорската дружина за прикритие на батареята, която се изпраща от тук в авангарда на отряда в с. Срем. Назначена била батареята на капитан Козеров. За прикритие бяха назначени 1-а и 2-а роти под мое общо началство. През мощта кое спах - кое не, едно от радост, че на нашата дружина се доверява пазенето на топовете и друго, че размишлявах и попрочетах за мерките, които трябва да се вземат с двете роти за запазването на батареята във време на похода. Разпоредих утре да обядват войниците в 8 час. 30 мин. пр. пл., понеже беше заповядано да тръгнем в 10 час.


И днес времето беше както вчера.


27 и 28 еептем., петък и събота, г. К. Агач - с. Срем


Казват, че днес е първият ден за събирането на конференцията.


Станах рано, приготвих се за път. Ротите бяха готови в 10 час. сутринта. Тръгнахме в 10 час. 30 мин. С батареята, освен капитан Козеров, беше и подпоручик Цветков.


Едната трета от пътя отпътувахме благополучно. Оттам нататък той беше съвсем лош и развален. Пътуването на артилерия мо него беше много затрудиително. На много места пътят беше така измит от дъждовете и пороите, щото бяха се образували долове, дълбоки до коляно и повече. На всички такива места войниците от 1-а рота, която беше в авангарда, оставяха пушките и с торби на гърбовете, ако и изморени от пътя, усърдно работеха с лопатите и копачите, щото самият Козеров се произнесе, че из толкова балкани е вървял, но по такъв лош път не е минавал и не е виждал толкова бързо да се поправя от пехота (не сапьори). Още по-чудно му се показа, че всички без разлика подофицери работиха наравно с войниците, без да ги някой заставя. На много места по причина на теснотата на пътя разирягаха третия кон, а оставиха впряговете с по два коня. Също по причина на големи възвивки на пътя разпрягаха едина впряг на оръдията. На едно място даже съвсем разпрегнаха всички коне и оръдията се снемаха на ръце. Минахме през село Гаджилово. Зад него и на половината път между него и с. Срем има воденица с мост над водата й. Мостът беше съвсем слаб. Изнесохме от воденицата дъски и дървета и ги положихме връз моста за дано да издържи тежестта на оръдията. Още на първото оръдие едното задно колело падна във водата, без обаче да се строши мостът, но войниците го изнесоха на ръце. Всички оръдия и предници се снеха през това стръмно място на ръце от войниците, които се трупаха около тях като гарги на мърша. Оттам нататък пътят следваше край самата р. Тунджа; тук той беше много тесен, от едната страна височини, от другата - стръмния бряг на реката, която по тези места е доста дълбока. При едно малко дръпване на конете, рискуваше се всичко да се строполи в реката. Но е голям труд и това се премина. По едно време показаха се бараките на Сремските войски (Сливенската и Ямболската дружини). До самите им кухни има брод на р. Тунджа, оттам прекарахме нашите котли. Посрещна ни капитан Драндаревски, Христо (началник на авангарда на отряда и командир на Ямболската дружина). Каза ни, че артилерията ще се преправи през другия брод малко по-оттатък, 2- а пехотата ще се пренесе посредством сала. Така се и извърши. Когато пристигнехме, часът беше шест и половина след пладне, догдето настаним и разположим частите, часът стана осем.


Позицията и бараките на Сремския отряд (авангард) са разположени на една височина, обградена от двете страни с реката, а от другите страни склоновете са стръмни. Обърнатата към неприятеля страна е полегата, но затрупана с окопи, та противникът не би могъл да се доближи безнаказано.


Вечерта се видях с много другари, между които и капитал Васил Черепов. Вечеряхме всички заедно. Пиха се много наздравици, между които за Нег. Височество и за северо-българските войски, които веднага след като Румелийци обявиха Съединението със Северна България, затекоха се на помощ и сега даже тук ги имаме на най-предните си позиции.


Разпоредих се на другия ден сутринта войниците да обядват преди да тръгнем назад за г. Къзъл Агач.


Докато престояхме на бивака на авангарда обръщаше ми вниманието начинът на правене разпореждания и отдаване заповеди. Драго ми беше като слушах как и дружинни и ротни командири и младши офицери нареждаха за работата, която имаше да се извърши на другия ден на позицията. То не приличаше ма приказания и заповеди, а просто на разговори и съветвания. Но всякой разбираше и си знаеше работата и без да се пазят точно всички уставни правила за подчиненост, обаче всичко се вършеше с драгост и енергия. Захвана да се строи батарея за пристигналите оръдия на най-високото място на десния фланг ма позицията. Беше назначен за това капитан Черепов, т. е. не беше назначен, а сам побърза да си предложи услугите, защото, както казах и по-горе, всичко се вършеше без заповеди, като всякой сам предприемаше да върши по нещо за в полза на общото дело. Ходих на самото място, дето се строеше батареята и ми разправиха кьде се предполага да се разположат дружините в случай че нападне противника. Изглеждаше, че за отбраната на гази позиция има се нужда още от една дружина, която да се разположи вдясно от батареята и около самата батарея, защото отпред имаше мъртво пространство, което нито батареята ще може да обстрелва, нито пък двете дружини от окопите си, а следователно ако няма още една дружина, неприятелят ще може да се доближи до батареята без да бъде поражаван.


В 1 ч. 30 м. сл. гш. войниците от двете Ст/аро/загорски роти обядваха и тръгнахме обратно за г. Къзъл Агач, изпратени от другарите ни офицери от Сремския авангард. Пътувахме по друг път, през с. Шахлии, който път бил по-добър и по-направо. Началникът на авангарда и другите офицери много се чудиха как сме можали да минем с оръдия през онзи път и как сме


 


тръгнали без виспозиция и водач. От всичко най-много поручик Панайотов, Хараламби критикуваше за това началството, а най- вече началник-щаба на отряда.


Между офицерите на сремската позиция беше и д-р Начо Планински (старозагорчанец, живущ в Сливен) и учителят Шкорпил (по народност чех), първият като лекар, а вторият като кореспондент. Шкорпил беше съвсем просто облечен и обут с цървули.


Пътя, по който се върнахме, беше сравнително по-добър, но имаше спусък в едно дере, дето без поправка не беше възможно да се премине. През време на пътуването имахме две почивки и в 6 час. сл. пл. пристигнахме обратно в г. Къзъл Агач. Посрещнаха ни нашите офицери и радостно разпитваха какво има на позициите и как сме завели топовете. Разправихме им всичко подробно и им предадохме „много здраве" от всички другари.


Тук научихме неприятната новина, че капитан Стойнов, Иван от нашата дружина, вчера във време на учение вследствие на подплашване на коня му, паднал от него и му се изместила лявата ръка в лакътя. Сега бил в болницата. Строшено нямало.


При нашето тръгване от К. Агач на 27 того бяхме видели, че навлизаха в него ротите на Айтоската дружина, която се присъединява в г. К. Агач и кавалерия - от 2-и конен полк, но един ли или два ескадрона, не можахме да узнаем.


Времето през тез два дни беше сравнително добро, но през нощта беше студено.


29 септ., неделя, г. К. Агач


Днес е празник - учение няма. Сутринта вали дъжд.


За обяда се малко поотпуснахме, понеже бяха донесли от с. Шахлии две стомни с много хубаво вино. След обед отидох с капитан Жейнов в градът (К. Агач) да се поразходим и да се видим с офицерите кавалеристи и с тези от Айтоската дружина. Срещнахме се с командира на Айтоската дружина капитан Лазар Обрешков и с офицерите от същата дружина капитан Васил


Тодоров и поручик Енев. Също така видяхме се с ротмистрите Христо Петрунов и Чонов от конницата. Повечето от тях дойдоха надвечер при нас на бивака. Като бяхме на квартирата на ротмистър Петрунов, обърна ми вниманието и много ми се хареса обстановката му: походен креват, масичка с наредени на нея тоалетни принадлежности и пр. На другаря ми това не се хареса и за да оправдае нашата небрежност и безгрижност казваше: „я ги гледай ти синковците, те се приготвили като за сватба, а не ча война".


Днес комисия прегледа изпратените от Ямбол сухари и като ги намери, че всички са мухлясали и развалени, решила, че не са годни за ядене и ги бракува.


30 септ., понеделник, г. К. Агач


Тази сутрина имахме учение. Понеже войниците не познаваха началстващите лица, не знаеха имената им и бяха слаби в отдаването чест, днес се занимавахме с това. Часовете за обучение се намалиха: сутринта два часа, а после обед 1 Уг час.


Началникът на отряда още не се е завърнал от Ямбол. Нямаме никакви новини; времето върви скучно. Някой каза, че европейските сили били решили да няма конференция, а оставили Султана и Княза да се спогодят сами помежду си. Тази новина научил ротмистър Петрунов в Пловдив. Не ни се повярва. Страшно ни безпокои неизвестността.


Като се наобядвахме, мина ми на ръце печатаната в Пловдив брошура „Един за друг. - Всякой за всички".36 Прочетох я сьс задоволство: хареса ми и стила и съдържанието. С нея се поканват всички мирни граждани и гражданки да се заемат с благородното дело да помагат всячески на воюващите. Четох тъй също и Правилника, издаден в Пловдив на 15 септ., съдържащ длъжностите на служащите при ,Червения кръст".


Научихме се, че днес пристигнала в г. Къзъл Агач и се разположила на бивак 3-а рота от северо-българската пионерна дружина.


Времето от сутринта беше облачно и ветровито. Вятърът цял ден не утихна, а надвечер повече се усили, по която причина не можахме след пладне да произведем учение.


Днес пристигнаха от Сливен войници за попълване частите. Разпределиха ги късно вечерта и на нашата (Старозагорската) дружина дадоха 33 войника.


След като се навечеряхме и се прибрахме в палатката, донесоха ни от болницата, изпратена от болния капитан Стойнов един къс баница и малко селска топла пита, месена от бяло брашно. Отдавна не бяхме яли подобни лакомства и ако да бяхме се навечеряли, ядохме ги с голяма охота.


1 окт., вторник, г. К. Агач


Тази сутрина току-що бяхме станали и дойде при нас командирът на Казанлъшката дружина капитан Маринов и ни донесе новините, научени от пристигналия снощи от Ямбол началник на Ямболския отряд; той потвърдил новината, че няма да има конференция, а е предоставено на Султана и на Княза да се споразумеят. Преди обед и капитан Жейнов беше ходил при Филов и там узнал, че след две седмици нашите дружини щели уж да бъдат разпуснати, а по границата щели да останат части само от северо-българската войска. Великите сили били гарантирали, че няма да има военни действия между Турция и България. Войските, както българските, тъй и турските, щели да се оттеглят на три часа разстояние назад от границата. Партизанските волентирски отряди щели да бъдат разпуснати. Цяло Българско (Северна и Южна България) сега се управлявало от Софийското правителство. Оставало да действа само Румелийското финансово управление и то докато се уредят старите сметки. Руските вестници захванали да пишат против Нег. Вие. Княза.


След обед дойде на бивака ни коменданта на г. К. Агач подпоручик Йовчо Колев и между другото съобщи ни, че войниците от северо-българската конница, разквартировани в града, вършили разни безобразия и насилия над населението; пиянствували, изпокрали гъските на населението; това правили не само редпиците, но даже един фелдфебел пиянствувал и безобразничел. Затова било доложено на ескадронния им командир ротмистър Петрунов, който го мъмрал и даже му ударил няколко плесници. Това показва, че началството ги държи възможно строго, но въпреки това слуховете говорят, че войниците на северо-българските части от всички родове войски, дошли в Южна България, си позволяват да вършат много своеволия и безобразия спрямо братското тям население, като че ли се намират в неприятелска страна.


В 4 ч. 30 м. пр. пл. донесоха от щаба на отряда получените от пощата писма за нашата дружина. Писмата за офицерите не бяха разпечатвани.


Моята рота (1-а от Ст/аро/загор. дружина) имаше 20 войнишки палатки, но с пристигналите днес за дружината още 59 войници от Сливен и от Ст. Загора, стават приблизително по 12 человека за всяка палатка. Понеже те в никой случай не могат да се поместят, то направих тази вечер разпореждане да се построи за ротата и една барака (салаш).


Тази вечер дохожда при нас кореспондента при щаба на отряда Андрея Гяуров и ни съобщи, че от получените досега войнишки писма, които той бил натоварен да цензурира, има 3-4 писма със заслужващо похвала съдържание. Ст/аро/загорски майки насърчават синовете си войници да устояват мъжки срещу неприятеля, за което отпосле ги очаквали лаврови венци и пр. Друго писмо от Пазарджик, с което бащата учи синът си войник да стреля в неприятеля като мери право в сърцето и др. п. Същият Гяуров ни съобщи, че началника на отряда днес пак заминал за Ямбол, за да срещне Нег. Вие., който утре щял да пристигне от Пловдив в Ямбол и после за Сливен, а може би да дойде и тук.


Вятърът през изтеклата нощ поутихна. Сутринта и после п ладне произведохме учения.


2          окт., сряда, г. К. Агач


Тази сутрин имахме учение, след свършването му отидох в болницата да обиколя болния капитан Стойнов. Аз почти всяка сутрин ходя да го обикалям и да пием чай заедно, понеже той имаше самовар. Присъствах, когато д-р Попов (лекар на Казанлъшката дружина и заместник на д-р Вазов, който беше за старши лекар на К/ъзъл/агачката болница) превързва и разтрива ръката на Стойнов. Той е сега по-добре, но ръката му все още е малко отечена и синя от натъртването.


После обед четох в заповедта по отряда разпределението на занятията по Ямболския отряд. Според него предвижда се да се произвежда учение сутринта от 7 час. до 7 Уг и от 8 до 10, а после пладне от 2 до 4 часа.


Днес все се надявахме да получим някое известие за тръгването на Нег. Вие. за при нас.


После обед имахме учение по определяне разстоянията на


око.


Времето после пладне беше много горещо, вследствие на което заболях от силно главоболие. В съседната палатка до тази, в която аз лежах бяха дошли в това време всички офицери от Айтоската дружина, заедно със свещеника си (черногорец, е когото се бях запознал през 1883 год. на Айтоските минерални бани). Бяха дошли още К/ъзъл/агачкия околийски началник с околийския съдия (Васил Кабакоев от Ст. Загора) и с Георги Коларов (също ст/аро/загорчанец и съдия в г. Каваклии). Коларов дойде при мене и ми каза, че преди 5-6 дни бил в Ст. Загора. От него узнах, че в девическата гимназия учели само преди пладне, а след пладне шиели. Другите женски училища били открити, а мъжкото класно училище служело за склад на храни.


3          окт., четвъртък, г. К. Агач


За тази сутрин беше назначено дружинно учение.


Преди още да се стегнем за учение, дойде при нас командира на Казанлъшката дружина капитан Маринов и ни каза, че един ямболчанин казвал, че вчера Нег. Вие. Княза дошъл в Ямбол, прегледал войските и им съобщил, че мирът с Турция е почти свършен, но трябва да знаят, че Сърбия е натрупала на нашата граница 40 000 души войска. По други сведения в г. Земун (Австрия) имало на сръбската граница натрупани автрийски войски 50 000 души пехота и 10 000 конница, които в случай, че Сърбия премине границите ни, щели да нахлуят в Сърбия. Нег. Вис. още същия ден заминал заедно с подполковник Николаев и е началника на Ямболския отряд за Сливен.


Говори се, че нашата дружина (Ст/аро/загорската) щяла да бъде разположена на квартири в с. Шахлии, а Казанлъшката - в с. с. Хасан Беглии и Исе Беглии. Доколко това е вярно не се знае; нам повече ни се искаше да вярваме, че наскоро ще се връщаме.


Научих се, че вчера избягали двама войника артилеристи, мо народност турци. Тях ги укрили селяните турци от с. Хасан 1>сглии, които изпратили едного да ги преведе зад границата в Турция.


По тази случка са вече арестувани някои турци селяни.


Моята (1 -а) рота днес застъпва в караул и затова после пладне нямах учение.


След обед аз и капитан Жейнов ходихме при майор Груев (командир на артилерийския полк), гдето дойдоха и ротмистрите Петрунов и Чанов. Бъбрахме до вечерта.


Надвечер пристигна новоназначения лекар за нашата (Старозагорската) дружина д-р Франсоа Арабиян (бивш дружинен лекар на Айтоската дружина).


Узнахме, че Князът още вчера се завърнал от Сливен и заминал за Харманлии, отгдего щял да отиде в София по работите със Сърбия. След два дни два полка северо-българска пехота щяла да тръгне от Ямбол за сръбската граница. Сърбия искала да вземе Видинския окръг и София.


През време пребиванието ни при майор Груев и изобщо в средата на офицерите от Княжеските войски, имахме дълги и широки разправии и шеги върху сравняване Румелийската


 


войска със северо-българската. Те се хвалеха, че са дошли да ни освобождават и че нашите войници били съвсем слаби по отношение на дисциплината и обучението. Най-много се присмиваше и шегуваше поручик Груев, артилерист (лесковчанин). Ние с Жейнов, разбира се, не останахме длъжни, като малко се и похвалвахме и разправяхме какво сме извършили в Румелия от 1879 год. насам и че в новата ни служба в Съединена България ще се стараем да се покажем пак по-опитни от много души от тях. Много ни се показа чудно, че господата не знаеха за съществуванието у тях на закон за военните пенсии, когато ние знаехме това още на времето му и сме го сравнявали с Румелийския закон за пенсиите. Един от тях захвана да чете от „Положението за българските войски, изд. 1879 год." върху правата на офицерите във военно време, какви парични възнаграждения получават; какви права имат, за да се учат децата им в правителствени училища и пр. Всички други слушаха четенето със съсредоточено внимание и се чудеха. Стана явно, че те слушаха това за пръв път, т. е. не знаеха какви разпореждания са правени по войската им. Всичко това не ни радваше, понеже изпъкваше факта, че в Княжеството много от нашите другари офицери са се грижили как по-чисто и по-стегнато да се облекат, да се напарфюмят и продават салтанати.


Направи се разпределение утре да се произведе медицински преглед на частите, преди обед ще бъдат прегледани 3-а и 4-а роти, а после пладне 1-аи 2-а.


Тази вечер доведоха в Ст/аро/загорската дружина 4 войника, които бяха избягали от дружината, а сега заловени и им определено телесно наказание по 100 пръчки. Старшият на бивака се чудеше, че повечето от войниците, които се числяха в бягство, били от нашата дружина. Обаче ние бяхме чули, а пък и старшият на бивака се научил, че подобни имало и от другите дружини, но дружинните им командири не донасяли за това в щаба на отряда, а сами ги наказвали в случай, че някои се завърнат.


4 окт., петък, г. К. Агач


Тази сутрин 1-а рота нямаше учение, понеже още беше в караул. 3-а и 4-а роти също тъй нямаха учение, защото имаха медицински преглед.


И тази сутрин, както всякой ден, ходихме с капитан Жейнов в болницата при капитан Стойнов на чай. Оттам отидохме да обиколим заболелия началник щаба на Ямболския отряд капитан Вълнаров. Там поседяхме доста много. Дойдоха и майор Груев с д-р Парушев и с още един офицер от артилерията. Оттам видяхме, че тукашната конница замина за е. Ени Беглии ни квартира.


Новините, които там научихме за положението, в което се намираме, не бяха утешителни и приятни. Стоим натрупани по  границата, без обаче да се укрепваме за отбрана и без да се порижим за пътищата, за уреждане продоволствието и много други нужди, за които би трябвало още по с време и с голяма енергия да се заловим, а не да стоим безгрижни и с пълно убеждение, че работата ще се свърши като тъй с мир, когато напротив, сръбският въпрос съвсем разбъркваше положението. Най-много се безпокоеше и отчаяно говореше майор Груев. За всичко, разбира се, натякваше на главното ни началство, а маса псувни се сипеха м.рху Сърбия. Чухме, че Главнокомандващия се разпоредил да се прекрати даже захванатото вече приготовление на складовете е и магазините за бъдещото продоволствие с храна и припаси войските във време на действията. Това разпореждание било направено с цел да не би турците да се възползуват от тези припаси когато ни отблъснат. Най с безпокойствие говореше, както казах по-рано майор Груев. Него го беше яд защо като ще се бием, гледаме тъй равнодушно на работата и не си приготвяме с време всички нужди и не се укрепваме, когато това можем да направим, толкова повече, че противникът се усилва. Ние като отбраняващи се можем на всяка крачка да му противодействаме. Всички само говорехме, но нямаше тогова, от когото зависеше, който да заповяда работенето. Нямаше началството и не знаехме какво мисли то; взело ли е нужните мерки и защо още не се е захванала работата за окончателното ни подготовление.


Върнахме се от Вълнаров в съвсем лошо настроение на духа. Бяхме съвършено обезкуражени и нравствено убити. Главната причина на това беше, че се намираме в съвършена безизвестност за всичко и се тешим с всевъзможни лъжи; принудени сме и всичко да вярваме, и нищо да не вярваме. Най-вече съжаляваме, че ще ни се падне да измрем като кучета на мърцина, а не като юнаци и с това ще нанесем петно на цял народ. Дохождахме до убеждението, че нашата работа е да се отбраняваме до последната минута и да умрем всички с оръжието в ръка, с което ще отплатим на отечеството с верността си, а колко са причината на несполуката, нека отговарят пред потомството и историята.


Във времето, когато бяхме у капитан Вълнаров, дойде един момък сливенец (завършил земледелч. училище), когото познавах от Ст. Загора, но не му помня името. Беше с цивилни дрехи и със сабля през кръста. Вълнаров го препоръча за волентьор в четата на Панайот Хитов. Дошъл по служебни работи от границата. Той потвърди, че от скоро време се забелязвали турски войски по границата и че един наш таен съгледвач се върнал от Одрин и съобщил, че турското правителство било измамило и довело от Азия и Одрин зебеци, като им обещало, че тук ще има яма. В Одрин ги облекли във формата на редовната войска и ги пратили по нашата граница. Турски войски имало съсредоточени в Одрин, Лозенград и в други някои погранични места. Същият каза, че сваленият румел ийски генерал-губернатор Гавраил Кръстевич бил заминал от София за Цариград, вероятно пак на някоя турска служба. Това ни са патриотите българи! Бившият румелийски началник на милицията и жандармерията (предпоследният) генерал Стрекер (германец) бил началник на турската артилерия срещу нас.


В щаба на отряда попитахме дали дружинния командир има право да командирова един офицер в Ямбол, понеже дружината


беше получила чека за 200 лири турски, които трябваше да се получат от Ямбол. Пожелах да отида аз.


Днес след пладне 1-а и 2-а роти имаха медицински преглед.


Със заповед по дружината съм назначен да приведа в изпълнение наложеното телесно наказание по 100 удара с пръчка па върналите се от бягство четири войници от нашата дружина. Това трябва да изпълня днес в 2 час. сл. пл. Много съжалявам, ме на мене се падна да изпълнявам тази поръчка, но служба е, няма какво да се прави. Приведох в изпълнение наказанието само върху тримата, а четвъртия (Васил Фелек от Ст. Загора), като гледаше да бият другите, припадна му и го пратихме в болницата. Преди да захвана биенето, в присъствието на цялата дружина, говорих на войниците, съветвах ги и ги съжалих, че стават причина да се постъпва с тях тъй зверски.


Надвечер си получих писмата, за да тръгна утре рано в командировка в Ямбол за изтегляне чека за дружината.


5 окт. събота, г. К. Агач - г. Ямбол


Тази сутрина станах рано - в 5 часа, а точно в 6 тръгнах с една дружинна каруца за Ямбол за получаване пари. По пътем, при с. Ханово имаше мост и от моста нататък правеха път около 20 души селяни под надзора на един стражар и под ръководството на един граждански инженер. След 4-часово пътуване стигнахме в Ямбол. Накрая на града се занимаваха няколко дружини от находящите се там северо-български полкове.


Оставих каруцата на един хан при моста в махалата „Ка гуна" и отидох да търся коменданта капитан Ботушаров, когото намерих в управлението му. Там беше и старозагорският учител Шахънов, който от нашата дружина беше командирован в Ямболската телеграфна станция като механик. През деня се видях с много мои другари по училище на служба в северо-българските полкове, като: Стоян Арнаудов, Минчев, Спас Иванов и др. Много от тях се изменили, а други си променили фамилните имена. Запознах се с лекаря на 7-и пех. Преславски полк д-р Савов и с новоназначения в нашата дружина д-р Пашмаганов, който днес заминава за дружината в Къзъл Агач. Той много слабо говори български, бил българин от Копривщица, но живял в Атина. Ходих при капитан Ив. Сарафов, който е командир /на/ 8-и пех. Приморски полк. С него говорихме на дълго и широко за положението ни, за новини и пр. Оказа се, че и тук, както в К. Агач, няма никакви новини. Цял ден се скитахме с Шахънов из улиците на града и до тогоз - оногоз. Запознах се с ковчежника Вълчанов, от когото трябва да изтегля стойността на чека. Намерих на телеграфната станция Ив. П. Стоянович и с него отидохме да вечеряме у капитан Ботушаров (коменданта), тъй като гостилниците, както и цялата чаршия са затворени още от 6 час. сл. пл., според комендантските нареждания. Ботушаров го нямаше в дома му. Купихме си суджуци, кашкавал и вино и вечеряхме у тях. Когато ядяхме, влезе в стаята един капитан в румелийска униформа, който без да обръща внимание на нас, развика се на комендантския вестовой и го питаше где е коменданта. Отговори му вестовоя, че е излязъл и че не го знае къде е отишъл. Капитанът, който когато влезе и даже не ни поздрави, продължаваше да кряска на вестовоя: как тъй да не знае где е коменданта. На мене ми се искаше да помоля този груб, невъзпитан и недисциплиниран человек да ни избави от неговата гюрултия, като напусне стаята, но се въздържах. След заминаването му Стоянович ми каза, че той не бил офицер, а познатия нему д-р Византиос, грък по народност и лекар на Пловдивската дружина. Това бяха плодовете и последствията на разрешението, което след Съединението беше дадено на Румелийските дружинни лекари да носят офицерска униформа, без обаче да беше установено за тях някое различие от офицерите. Като чух от Стоянович кой е бил той, още повече ме доядя, че се въздържах да го не изпъдя, а оставих да се отнесе спрямо нас тъй непочтително и нахално.


Нощувах при Шахънов, в неговата квартира (квартирата на Ямболския околийски училищен инспектор).


Научих се от капитан Сарафов, че телеграмата, която Княза получил за сръбските работи от Виена от Начович, гласяла, че


Сърбия била натрупала 40 000 войници по нашата и турската граница. Същата била получила от Австрия двеста и няколко топове. Деня и нощя работили пътища по границата. Пограничното население било изселено навътре. Крит се обявил за присъединен към Гърция и пр.


Всички, с които заговорих по този въпрос, нападаха Сърбия. Тук (в Ямбол) видях един брой на вестник „Самозащита", издаван в Пловдив от Зах. Стоянов и Д. Ризов. Четох само „некролога", в който имаше и за капитан Жейнов.* Руският посланик в Цариград Нелидов бил казал на турското правителство, че било достатъчно само да подържи българските войски още един месец на границата и те щели да отпаднат и нравствено и материално. Всички гледаха на тази постъпка на Русия не като на освободителска и славянска, а като на издайническа и злосторническа.


Вечерта Стоянович ни чете една телеграма от агенция Хавас42, в която между другото се казваше: слухът, че силите заповядали на Сърбия и Гърция да разпуснат войските си и да пе предприемат военни действия, излязъл безосновен. Имаше нещо и за нова нота на Портата и отговора й от силите, но не запомних за какво се касаеше.


В Ямбол офицерите от всякой полк си имат отделна столова и се хранят доста добре. Капитан Сарафов казваше, че ходил в Сливен в отпуск и там се научил, че бившият дружинен командир на Ст/аро/загорската дружина, а сега комендант на г. Сливен, майор Петко Стоянов, щял бил да бъде назначен за началник на авангарда на Ямболския отряд, вместо капитан Драндаревски.


* Сега не помня какво беше писано за капитан Жейнов, но мисля, че го ругаеха за някои негови действия в Чирпан, дето беше изпратен с рота да усмирява, когато чирпанци със знаме в ръка бяха прибързали и обявили Съединението. Там преди Жейнов беше с команда от 20 войници поручик Вощинов, който беше действувал против населението, но в последствие от гризене на съвестта и от разкаяние полудя и умря. Авторът


 


От полка на Сарафов (Приморския) също има избягали войници, турци и българи. Д-р Киро Вазов щял да бъде назначен старши лекар в Котленската болница. Запознах се с д-р Калчев, който също носеше офицерски пагони (майорски).


6          окт., неделя, г. Ямбол - г. К. Агач


Тази сутрин в 9 час. пр. пл. изтеглих парите от Ковчежничеството и отидох на хана, за да тръгна с каруцата за Къзъл Агач. На тръгване се видях с фелдшера Коста Стоенчев и с Генчо X. Георгов от Ст. Загора, също с Антон Папазов от Казанлък.


Тръгнахме в 10 час. пр. пл. Минахме по друг, уж по-прав път, през с. с. Ханово, Пандъклии и Карабча, без да се минава някъде Тунджа, освен при самия К. Агач. В с. Ханово пратих на един бакалски дюкян да купя хляб, за да обядвам. Бакалинът дал хляб, но пари не взел. Този българин заслужава похвала. Похапнах малко и останалото дадох на войниците. Стигнахме до К. Агач за четири часа (в 2 часа след пладне). Предадох парите и разправих на другарите каквото бях чул и научил в Ямбол.


Вчера и днес беше толкова горещо, че днес много войници, даже и някои офицери, се къпаха в Тунджа. Но затова пък нощем е вече доста студено, а сутрин има мъгла.


В К. Агач бяха пристигнали военните инженери Жеко Велчев, Георги Вазов и Матей Андреев, за да укрепяват околностите на К. Агач. Днес, ако и да беше неделя, една дружина работеше при с. Хасан Беглии, в околностите на което село беше избраната позиция.


7          окт., понеделник, г. К. Агач


Преди пладне нашата дружина имаше учение.


Една дружина и половина пак беше на работа по укрепяването при с. Хасан Беглии. Казват, че утре на нашата дружина било ред да работи.


Началникът на отряда бил казал, че турските войски се били оттеглили от Мустафа паша, Лозенград и Одрин и били заминали за сръбската граница.


После пладне също имахме учение, а след свършването му отидохме четирма с коне, за да видим как са разположени укрепленията, които се работят при с. Хасан Беглии, където утре трябваше да отидем да работим. С работата се разпореждаше капитан Андреев. Местността била снимана от капитан Радко Димитриев. Той бил нанесъл на плана и разните редути, люнети, батареи и стрелкови окопи, които отбелязал и на местността с по една веха. Видяхме плана и разгледахме самата местност. Тази последната е много вълниста и ще може да се укрепи, като се построят много укрепления. Нам се показа, че разните постройки са добре разположени по отношение на избягване да остане необстрелвано пространство. Беше изоставена само една продълговата височина срещу десния ни фланг, перпендикулярна нему и командваща на повечето от нашите височини. 11а крайния наш десен фланг има една висока могила, която ние укрепяваме и която допира до въпросната височина. Могилата о тстои твърде отстранена и ако противника успее да се затвърди ма въпросната височина, ние мислим, че ще може да ни поражава и отблъсва отвсякъде. Не знаем местността зад тази височина, както и причините, по които тя не се укрепява от нас поне като преден пункт.


Работата за два дни беше доста напреднала. На пехотинците помагат и ги ръководят войниците от пионерната рота, която завчера, в събота, се премести от К. Агач на бивака на квартири в с. Хасан Беглии.


Вечерта на бивака разговора ни с капитаните Маринов и Клатнов беше все върху удобствата и неудобствата на избраната позиция. Те споделяха моето мнение, което изложих по-горе. Освен това Клатнов, като запознат с тези места (той беше известен ловец), казваше, че тук зиме става голяма кал, при това р. Тунджа се разливала и съобщенията на г. К. Агач със с. Хасан Беглии ставали с лодки. Това твърде много ще затруднява прена-


 


сянето, както хлябът от новопостроените ни в К. Агач походни фурни, тъй и другите припаси от Ямбол.


Командирът на Ст/аро/загорската дружина капитан Жейнов узнал от началника на Ямболския отряд, че нашата дружина, като стане времето студено, ще се разположи по квартири в с. Шахлии, освен това лекарите предупредили да се внуши на войниците да се пазят от жителите на с. Гаджиново, на което повечето жители били заразени от сифилис.


8 окт., вторник, г. К. Агач


Тази сутрии времето /е/ много облачно и студеничко. По обикновеному имахме учение, а след него пристигна заповед да отиде нашата дружина да работи по укрепяване позицията при с. Хасан Беглии. Отидохме. Работата завежда капитан Андреев, а помощници му бяха: подпоручик Кръстеняков (сапьор от северо-бълг. войски), поручик Лука Стоянов, подпоручик Гроздев и един портупей-юнкер47 от Софийското военно училище. С нас заедно дойде на работа и Айтоската дружина; всякой ден ходеха на работа по две дружини, понеже било заповядано всичките укрепления да бъдат свършени за една седмица, а те са на 16 пункта. Капитан Андреев разпореди работата; на нашата дружина се падна да почне наново един редут за пехота с няколко оръдия, разбит на най-предната възвишеност към с. Шахлии. Там ни заведе подпоручик Кръстеняков, който бил разбивал този редут. Той разпредели работниците, заповядахме на взводните подофицери и отделенните началници да следят щото всички да работят и работата тръгна успешно, но почвата много трудно се работеше. След като бяхме работили един час време, дойде капитан Андреев и намери, че десния фас на редута не бил разбит под какъвто ъгъл трябвало и следователно трябва да се бракува работата на една рота за цял час време. Това ни огорчи, защото скъпяхме със силите на войниците си и неособено препоръчва се подпоручик Кръстеняков, който безцелно мъчи хората. Него, същия, разпитвах на какво мнение е за онази височина срещу


 


десния фланг на позицията ни, която аз считах за опасна. Той твърдеше, че тази височина в нищо не може да повреди, но понеже аз бях убеден в противното, мнението ми за тактическите познания на Кръстеняков беше не от добрите.


Работихме до 5 ч. 30 м. сл. пл. и тръгнахме да си отиваме. Разстоянието до бивака беше длъжко и трябваше да прекратим работата по-рано, но ние това не направихме и затова пристигнахме на бивака доста късно и войниците вечеряха по тъмно.


Вечерта Жейнов ни разказа, че според немските вестници, които получил командирът на Пазарджишката дружина капитан фон Мах, Сърбия била подала нота до Австрийското правителство с молба: тъй като българите със Съединението нарушават Берлинския договор, то не може ли и Сърбия да се възползува и заеме някои местности. Австрийското правителство отговорило, че един народ може да наруши международните договори, по чудно е как едно правителство желае да ги нарушава!48


Днес узнахме, че турското население в Одрин и околностите му силно се изплашило на 25 септември и следните дни, като се научило, че били пристигнали войски от Северна България. Много души избягали, а други изпрати/ли/ семействата си във вътрешността.


9 окт., сряда, г. К. Агач


Тази сутрин имаше силен вятър, по която причина прекратихме учението. После пладне нямахме учение - вятърът се усили твърде много.


Назначиха ме в комисия по преглеждане сухарите в три склада.


Днес полка на Сарафов (8-и пех. Приморски) тръгва от Ямбол за при нас. Другите два полка от северо-бълг. войски щели да тръгнат за София. Казват, че Нег, Вие. заминал за Ниш за споразумение със Сръбската скупщина.


Завеждащият укрепяването на позицията при с. Хасан Беглии се оплакал на началника на отряда, че работата не спори и молил да се направи разпореждание да работи целия отряд една седмица, за да могат да се свършат в определения срок всичките укрепления. По повод на това началника на отряда вика дружинните командири, за да вземе мнението им. Назначено е утре да работят три дружини, в туй число и нашата.


Около 8 час. сл. пл. заваля слаб дъжд, който през нощта се усили твърде много и ни намокри до костите. Землянките ни са покрити със слама и връз нея насипано с пръст. От дъжда пръстта се разкипна и вътре захвана да тече рядка кал. Наставахме, избрахме си по едно местенце, дето капи сравнително по-малко; всякой събра дрехите си, седна връз тях и се наметна е мушамата или шинела си. В такова положение прекарахме нощта в шегувания, главно с д-р Пашмаганов, който тази нощ за пръв път нощува на бивака.


Нашият бивак при К. Агач се отличаваше още и с това, че имаше змии в голямо изобилие. Не беше рядкост да се намери сутрин някому под възглавницата да се е свила голяма змия. Случаи на ухапване обаче нямаше.


10 и 11 октомври, четвъртък и петък, г. К. Агач -с. Шахлии


На 10 октомври, рано сутринта, в 5 часа, дъждът още вали силно, ние отидохме в болницата при капитан Стойнов, за да се поизсушим, да се сгреем и пием чай, а главно да сме на сухо.


Щом попрестана малко дъждът, към 11 час. пр. пл. началникът на отряда подполковник Филов дойде да обиколи бивака и като видя положението, в което се намирахме, повика в Щаба на отряда дружинните командири, за да се размисли и вземе решение за разместване частите по квартири по селата. Още в 10 час. пр. пл. Пазарджишката дружина замина на квартири в с. Псе Беглии, за което беше получила заповед още вчера.


Старозагорските граждани и гражданки не забравяха своите войници и не пропущаха случай да засвидетелстват своето внимание към тях. Получиха се днес за дружината 383 парчета разни дрехи, изпратени от старозагор. гражданки. Не сме още разшили денковете, за да видим какви дрехи са. Дружината получи от складовете и 200 чифта ботуши. Ние бяхме трогнати от умиление за майчинските грижи на патриотичните ст/аро/загорски гражданки и по моя инициатива телеграфира се до ст/аро/загорския окръжен управител А. Илиев, че офицерите и войниците са крайно благодарни от родителските грижи на ст/аро/загорските гражданки и граждани.


Щом обядвахме пристигна заповед да тръгнат още днес нашата (Ст/аро/загорската) и Казанлъшката дружини и се разположат по квартири по селата, нашата дружина в с. Шахлии, а Казанлъшката в с. Синаплии. Приготвихме се и в 3 час. 30 мин. сл. пл. тръгнахме. В това същото време пристигаше в г. К. Агач артилерия, идеща от Ямбол. Из пътя беше много кално и трудно се пътуваше. Пристигнахме в с. Шахлии в 6 час. сл. пл. и се разположихме по квартири как да е, само за да пренощуваме, а оставихме да се уреждаме на другия ден. Повечето офицери се поместихме временно в къщата на кмета. Вечеряхме яйца и спахме спокойно. През нощта в съседната стая заплака дете. В това време аз сънувах, че съм у дома и безсъзнателно протегнах ръка, за да залюлея несъществуваща до мене люлка с моето 7- месечно първо момиченце.


Сутринта на 11 октомври се заловихме да разквартируваме дружината правилно. Взеха се и всички, предвидени в устава, предпазителни мерки при разквартироване при военно време. Получихме заповед, че в случай на тревога нашата и Казанлъшката дружини ще настъпят за с. Срем с обозите си от I разряд, а тези от II разряд да се отправят незабавно за с. Пандъклии. Уредихме се по квартирите и излязохме с конете да разгледаме околната местност. От К. Агач, през Шахлии, до Срем имаше построена полска телеграфна линия, от която имаше станция в Шахлии. Като се любувахме на тънките походни телеграфни стълбчета, спомних си войната през 1877-78 год. и се радвах, че доживяхме да видим да имаме и ние наша войска с всички специални и помощни части. В Румелийската милиция подобни работи, разбира се, че нямаше. В с. Шахлии имаше и складове за сено и ечмик за целия отряд. От утре ще наченем оттук да ходим да работим по укрепяване позицията при с. Хасан Беглии. След обед обиколихме местността по посока към с. Срем, дето е авангарда на отряда, и определихме местата, където ще поставяме постове. На лявата страна слязохме до рекичката, която се влива в Тунджа. Ходихме на две воденици. Времето беше хубаво, слънце грееше. До водениците имаше зеленчукови градини.


Селото Шахлии има 130 къщи, с едно малко училище и една черквица - „Св. Димитър". Днес ги обиколихме. Черквицата е стара, правена в 1849 година, ниска и малка, но наскоро правапсвана и поукрасена. Самото село е разположено в една лъжчина между височините.


Пътят от г. К. Агач за с. Шахлии, след като се мине моста на р.Тунджа, върви около половина час през гора и все по равна местност. На половина час разстояние преди да се достигне до Шахлии захваща да се подига, като остава от десната ни страна с. Хасан Беглии и позицията, а от лява - р. Тунджа, бреговете на която са обрасли в гора. Щом се изкачим нависоко, спущаме се до едно дере с малка вадичка, което се преминава по мост, доволно висок, но тесен и слаб. Близо до селото захващат височинки от дясно и ляво на пътя, а самото село е в лъжчината между височините. На изток от селото се вижда блато, което се пълнило от водата на някакво аязмо, но не сме още ходили да го видим. Неговата вода била най-хубавата; кладенците в селото имат горчива и блудкава вода. На изток от селото и по другия бряг на р. Тунджа се намира с. Гаджиново, населението на което било от старо време заразено от сифилис, според официалния доклад на лекарите. В Шахлии има няколко конни стражари, които са пост от летящата поща между Срем и К. Агач. В Шахлии се ражда прочутата в цяла Южна България вкусна бамя. Също заслужава да се отбележи, че в това село котките са много големи и повечето от тях са мъжки.


Беше разпоредено щото нашата дружина да получава всичко за ядене от с. Каваклии, който не е далеч оттук. Тъй щото каптинармуса като ходи там всякой ден, ще можем и ние офицерите да използуваме случая и си купуваме от там каквото ни е нужно.


Нашата квартира е на височко място, откъдето има доста добър изглед към селото и главно към лежащата пред него местност. Като бяхме на градините, видяхме боб наново поникнал, цъфнал и даже завързал втори път. Селяни казваха, че имало сливи и круши, цъфнали втори път. Това било по причина на доста хубавото досега време. Селяните вярват, че това предсказва доста люта зима.


12        окт., събота, с. Шахлии


Тази сутрина мъгла, а цял ден хубаво време.


Войниците щяха да се нахранят в 5 часа, а в 7 да тръгнат за работа на позицията при с. Хасан Беглии. Но понеже от г. Каваклии не донесоха за днес ни хляб, ни месо, ни продукти, то цял ден войниците работиха без храна. Това издава неумението и непредвидливостта на нашите началници.


На укрепленията капитан Андреев ми каза, че имало от нашите другари няколко капитани назначени за дружинни и полкови командири на резервните части в Сливен и Ямбол и че между тях били Клатнов и Тодоров. Последният беше дохождал да ни търси, за да си вземе сбогом, защото днес щял да заминава. Предполагам и аз да съм в числото на назначените и до негде ми стана приятно, че ще получа повишение. От друга страна пък ми беше мъчно да се разделя с другите си офицери и с войниците от ротата ми, с които се бяхме така свикнали, че не беше възможно да се разделим без мъка.


13        окт., неделя, с. Шахлии


Тази сутрин пратихме ротите на работа. Ние ходихме на черква. Там имаше около 10 души селяни и 5-6 войници от нестроевите. Службата беше на свършване. Свещеникът им поп Петър четеше тълкованието на Евангелието.


След обяд ни повикаха у Жейнов, дето дошъл от Срем капитан Черепов. Там четохме заповедта за назначаването на полковите и дружинните командири в 1-и и 2-и резервни полкове. Полкови командири са назначени капитаните Дуков и Анастасов, Алек, а дружинни командири капитаните Клатнов, Черепов, Бояджиев, Тодоров, Саллабашев, Кънчев и Айранов. Първият полк е в Ямбол, а вторият в Сливен. Със същата заповед се заповядва да се източат всички сабли и щикове. Почувствах голямо огорчение и тъга задето са повишени младши от мене, а аз съм обходен.


Цял ден днес времето беше много хубаво, даже горещо. Надвечер излязохме да разкараме конете и обходим околната местност. Вървяхме без път. Минахме все през непознати места и непроходими по посока на с. Срем. Минахме един дол, обрасъл с храсталак и много дълбок, със страни почти отвесни - като стени. Слязохме от конете и като ги водехме, разправяхме с ръце шубраките; с голяма мъка намерихме места, слязохме долу и се изкачихме насреща. Видяхме отдалеч землянките и укрепленията на двете дружини в с. Срем, които впрочем аз от по-рано знаех, когато конвоирах за там батареята на Козеров. Ходихме на тукашното аязмо. То е близо до селото един извор; водата му се втича в Тунджа, от която отстои на около 200 крачки. Надвечер имаше в селото хоро от селските моми и войниците. Ходихме да гледаме. Тукашните жени съвсем не употребяват белило.


14 окт., понеделник, с. Шахлии


Днес е Петковден. Преди пладне ходихме на работа на позицията. Дохожда там началникът на отряда подполковник Филов и ни направи забележки, че нашата дружина дошла по-късно от другите, а на Казанлъшката дружина ротните командири дошли и по-късно от ротите си. От известно време все на нашата дружина грешките се виждат, все тя отритната и намразена по известни вече на мене причини. От друга страна обхождането ми при назначаване новите дружинни командири. Всичко това страшно ме мъчеше.


Вечерта, като се върнахме от работа, заварих в с. Шахлии фелдшера Титов (русин), дошел с носилщидите на всички дружини, които ще обучава тук.


Офицерите от нашата дружина, а заедно с тях доктора, Титов и Наумов, бяха тази вечер на вечеря у мене по случай именния ден на майка ми. Ядохме, пихме, пяхме и слушахме гайда до късно; с една реч прекарахме времето весело.


15        окт., вторник, с. Шахлии


Днес пак работа на укрепленията. За обед дохождахме в селото. В това време замина през селото подпоручик Ив. Новачков и ни каза, че брат му (капитан Сотир Новачков) дошъл от Ямбол и донесъл новината, че днешният ден бил назначен да се захванат преговорите между Княза и Султана. Надяваме се, че след няколко дни ще се свършат и при това миролюбиво. Турска пехота вече имало по границата и близо до нашите постове.


Нощес синьорите пръскали камъни на укрепленията с динамит и от гърмежа се изпоплашили в К. Агач и в Срем, но тревога не биде предизвикана.


Капитан Стойнов, който напусна болницата и е вече при дружината, се кани да ходи в К. Агач, за да иска 20-дневен отпуск по болест. Вечерта се завърна и каза, че му разрешили само 6 дни, при все това той, силно ядосан, утре ще замине.


Днес писах рапорти до дружинния командир: 1) За произвеждане в офицерски чин юнкера Георги поп Колев и 2) Да се дава на ротата лимонена киселина вместо лошия оцет, който разваля ястията.


Цял ден времето беше мъгливо и облачно, със слаб вятър, който надвечер се усили.


16        окт., сряда, с. Шахлии


Цяла нощ имаше силен вятър. Днес пак /е/ облачно. Работата по укрепленията ще продължава. Цял ден бяхме там. След свършване на работата, аз и Вощинов пратихме ротите с фелдфебелите, а ние отидохме, заедно с Ал. Руев от Казанлъшката дружина на тяхното село Синаплии. От позицията при с. Хасан Беглии се спуснахме, преминахме едно дере и се възкачихме на онази височина срещу десния фланг на позицията ни, която аз смятам за опасна и за която писах по-рано при оценката на позицията. Тази височина е много по-висока от позицията ни и по нея се кръстосват няколко пътища. От върха й се погледна селото, разположено на полите на срещната височина. Отидохме от позицията до Синаплии за 30 минути, като карахме конете повечето тръсом. За толкова време се ходи и от нашето село до позицията, но все пак ми се показа, че Синаплии е по-далеч. Преди да се влезе в селото преминава се една рекичка; тя е същата, която тече близо до с. Шахлии по пътя за позицията и има на това място мост. Синаплии е гръцко село и е по-голямо и по-хубаво от Шахлии. Квартирата на дружинния командир капитан Маринов, където слязохме, е по подобие на градските къщи: висока, с доста голям салон и две стаи, в едната стая има печка, а стените боядисани. Тя е къщата на попа. Освен тази къща в селото има и други доста хубави къщи. В туй отношение ние погледнахме малко завистливо на другарите казанлъчани, които докато са тук ще добруват повече, отколкото ние в Шахлии.


Когато пристигнахме Синаплии часът беше 5 1/4 след пладне, беше се много заоблачило и имаше светкавици. Малко след нашето пристигане дойдоха капитан Жейнов и подпоручик Коста Иванов, които били ходили на позицията. Докато стояхме там, стъмни се хубаво. Пътят до Шахлии ми се показа из тъмното лош, крив и кален. От светкавиците можах да разгледам, че от дясната страна, непосредствено до самия път, се издигаха стръмни височини, обрасли с гора, а от ляво се спускаше дерето. Освен Жейнов, никой от нас не беше още минавал по този път.


Като пристигнахме в с. Шахлии заварихме в Жейновата квартира лекаря на Сливенската дружина д-р Начо Планински и сливенския учител Минов, който трябва да беше санитар, понеже имаше на лявата си ръка превръзка с червен кръст. Д-р Планински се връща от отпуск от Сливен и отива при дружината си в с. Срем. Той ни разказа, че слухът за ултиматума на Княза към


 


Султана не ще да е верен, понеже не го е чул в Сливен. В Синаплии също не бяха го чули. Вечеряхме всички заедно у Жейнов, а за нощуване взехме д-р Планински у нас, дето леглото на заминалия в отпуск капитан Стойнов, беше свободно. Като вечеряхме валеше хубав дъжд; зарадвахме му се и пожелахме дано вали и утре, за да не отиде дружината на работа на позицята, а да използува времето, за да се операт и закърпят войниците.


Д-р Планински между другите новини, които донесе от Сливен, каза ни, че вчера сливенският кмет получил телеграма от пазарджишкия, с която му се съобщавало, че Князът него ден заминал за Пловдив, а най-главното - съобщавало се със същата телеграма, че в Пазарджишкия окръг били устроени събрания, в които се взела резолюция да се подаде един мемоар до Княза, с който да се иска пълното присъединяване на Румелия към България, като заявяват, че в противен случай са готови да си пролеят кръвта заедно с него. Такива събрания щели да станат тези дни и в Сливенския окръг. Същият съобщи, че за попълване частите имало разпореждане да се свика населението до 40-годишна възраст от всички околии, с изключение на Ст/аро/загорската и Новозагорската, от които ще се вземат само до 30-годишна възраст, понеже в Освободителната война голяма част от мъжкото население на тези две околии беше изтребено от дивите орди на Сюлейман паша50.


17 окт„, четвъртък, с. Шахлии


Тази сутрин времето беше хубаво, а надвечер излезе вятър, който духа цяла нощ. През нощта беше студено.


Днес ходихме на работа. Има заповед да се работи и в празнични дни, за да се свърши по-скоро укрепяването на позицията. Войниците се много изпотрепаха и вече им омръзна тази работа, която няма свършване.


Днес пристигнаха от Ст. Загора подпоручиците Георгиев, Люцканов, Николов и Стоянов, назначени в нашата (Ст/аро/загорската) дружина. В моята (1-а) рота назначиха подпоручик Стоянов.


18        окт., петък, с. Шахлии


Тази сутрин времето /е/ много облачно. Отидохме пак на работа на позицията. По обед заваля много силен дъжд, който продължава дори до вечерта. Чуден дъжд беше, уж зимен и студен, а пък се изливаше като из ведро, на едри капки, които като удрят лицето причиняват чувствителни болки. Войниците върнахме в селото преждевременно, но съвсем се измокриха.


19        окт., събота, с. Шахлии


Времето днес /е/ слънчево, но със студен вятър. Работим на позицията. За пръв път сме цял ден с облечени шинели, даже си накладохме огън.


После обед дохожда да обиколи позицията началникът на Южната армия подполковник Николаев, придружен от началника на Ямболския отряд подполковник Филов и помощника на началник-щаба на Южната армия капитан Велчев. На този последния намерих време да му изкажа набързо незадоволството си задето съм от забравените ротни командири. Той ми каза, че имало и други такива, и че завчера говорил за тях на Николаев. За мене каза, че щял съм да бъда назначен дружинен командир на мястото на поручик Бояджиев в Сливенския запасен полк, понеже Бояджиев като поручик щял да бъде сменен. Това ме зарадва.


Подполковник Николаев не одобрява укрепването на позицията; укрепленията не били поставени на подходящи места, отдето да имат добър обстрел и били разположени много близко едно до друго. Същият много мъмра капитан Андреев, който завежда фортификационните работи.


Днес артилеристът капитан Козеров преминал през Шахлии на път от К. Агач за Срем и казал на Жейнов, че вече имало конференция, но че имало и предвижване на турски войски към нашия ляв фланг.


Говори се, че Нег. Вие. Князът ще дойде да обиколи позициите.


Пионерната рота днес се вдигнала от с. Хасан Беглии и Заминала за г. Градец. Тук останал само един взвод, който се разположи на квартири в с. Синаплии, при Казанлъшката дружина.


20 окт., неделя, с. Шахлии


Сутринта имаше голяма слана, но цял ден времето беше хубаво. Пак работихме на позицията.


После обед дохождаха на позицията капитаните Вълнаров, Илиев и Андреев с подпоручиците Йовчо Колев и Кръстеняков  и отрядния свещеник. Изглежда първите да са пратени от началника на отряда, за да прегледат и отстранят неудобствата по укрепяването, които подполковник Николаев беше намерил.


Аз се оплаках и на Вълнаров за обхождането ми при назначаване дружинни командири. Той се извиняваше, че в това време бил в с. Медвен, дето ходил да прегледа позицията, която и преместил на друго място. Той ми обеща, че ще пише по това на Велчев.


Отрядният свещеник се научил, че и нам щели да отпуснат 4-месечна заплата за обзавеждане за поход, както на нашите другари от Северна България; а също щели да ни дават и суточни пари. Важното тук е, че духовното лице най се интересува от личната материална страна на войната.


Като разгледаха редута работен от нашата дружина, намериха, че не е приспособен към местността, бил направен на около 50 крачки вдясно и 200 крачки назад. Ние простосмъртните пехотинци, наострихме уши и следяхме с възбудено внимание какво ще кажат нашите учени академици генерал-щабни. За отстранение неудобствата предлагаха се разни мнения. Един казваше да се продължи левия му фас и да се издигне бруствера, което ще даде възможност да се обстрелва мъртвото пространство. Други искаше да се направи за същата цел в средата на редута едно високо нещо, като кула. Илиев предложи да се изсече височината, за да се унищожи мъртвото пространство. Ние само слушахме с учудване. Струваше ни се, че по-здраво и практически разсъждаваше Вълнаров, който предложи следното: доколкото е възможно да се издигне бруствера, да се направи вътре банкет и да се направят по-солидни предните траншеи, тъй щото редута да обстрелва далечните дистанции, а траншеите - близките. Това се и прие. Андреев стоварваше вината на Вазов, тъй като Вазов бил снимал позицията (а не Димитриев, както е казано по-рано за 7 октомври) и той определил на кой връх какво укрепление да се направи, като отбелязал средата на всяко укрепление с по една веха. На Андреев не оставало какво друго да направи, освен да разбие укреплението на същите места, като останат вехите за център. Илиев представляваше Вазов като високомерен и нежелаещ да се отметне отведнъж казаното си.


От същите узнахме, че Филов заминал за Пловдив заедно с Николаев, дето щяло да има някакъв съвет. Чомаков и Ив. X. Петров били са дошли от Цариград. Първият ден на заседанията на Конференцията щял да бъде утре.


21 окт., понеделник, с. Шахлии


Времето хубаво. Дружината беше на работа на позицията, а ние: Андреев, Вощинов, Пашмаганов, Владев и Наумов, с разрешение от дружинния командир, отидохме в г. Каваклии. Пътят от Шахлии до Каваклии върви по гребена на едни височини. Минава се край лозята на Синаплии. Виждат се отдалеч с. с. Козлуджа" и Доганово. В Каваклии и пограничните села на Каваклийската околия съм ходил през 1879 год. Там с една рота от 10-а Хасковска дружина пазих границата и обучавах населението (гимнастическите дружества) няколко месеци, в района


от с. Дервишка могила включително до с. Урум Беглии включително.


Има заповед, че ни вземат току-що дошлите младши офицери и ги пращат по другите дружини. За тяхното изпращане събрахме се тази вечер. Преминахме времето весело, ако не беше един инцидент. Когато играехме хоро Ив. Николов препънал Вощинов. Този последният беше си попийнал и като мислил, че Владев го е препънал, спречква се с него. Разпрата стана по-сериозна и дружинният комендант беше принуден да се намеси.


22        окт., вторник, с. Шахлии


Днес времето /е/ хубаво; сутринта имаше слана. Дружината с на работа. Днес работата беше лечка: поправка и доизкарване. Имаме да работим още 2-3 дни.


На позицията видях Андреев, който ми каза, че Филов не бил в Пловдив, а телеграфирал от Ямбол, че заминава за Градец- Медвен по служебни работи.


Тази вечер капитан Стойнов се завърна от отпуск по болест от Ст. Загора. Офицерите бяха дошли у дома да видят Стойнов. Вечеряхме заедно и попийнахме. Жейнов беше много повеселял. Той от няколко дни е мрачен; изглежда на отчаян и подобно на Вощинов търси поводи за спречквание. Тази вечер обект на нападките му бях аз: бил съм го мразел, но понеже ми е началник, затова му съм клател шапка. Премълчах, понеже беше попийнал и понеже не бяхме сами, освен това намирахме се в пашата квартира (бяха ми гости).


23        окт., сряда, с. Шахлии


Днес времето /е/ горещо, но облачно и надвечер студен вятьр.


Дружината работи на позицията. Там дохожда капитан Илиев по снимки. Капитан Андреев каза, че от утре нататък ще работи и Приморския полк, тъй щото ще захванем да ходим на работа през ден. Това ни зарадва, понеже ще се даде възможност на войниците да си почиват, да се закърпят и изперат. Научихме се, че началникът на отряда вчера излязъл по обиколка на частите. Вчера е нощувал в с. Манастир, дето има части от полка на капитан Сарафов (Приморския полк). Днес щял да обиколи с. с. Синаплии и Шахлии. После обед той действително дойде от Шахлии на позицията. Каза ми, че ще работим през ден и че утре имаме първата почивка.


Има разпореждане да се правят още два редута на фланговете, тъй щото освен тях и окопите, друга работа няма да имаме.


24        окт., четвъртък, с. Шахлии


Днес дружината почива. Разпоредих сутринта войниците да се операт, да почистят облеклото и снаряжението и да си почистят пушките. За после пладне е назначено да се произведе медиц. преглед.


След обед ходихме с Владев в с. Синаплии.


25        окт., петък, с. Шахлии


Днес дружината работи на позицията. Оттам ходих в Къзъл Агач, дето се видях с всичките тамкашни офицери. Там се научих, че утре, Димитровден, ще празнуваме. В К. Агач щяло да има парад по случай именния ден на началника на отряда подполковник Филов. И ние, от Шахлии, се каним да му направим утре посещение и му честитим празника.


Вълнаров ми каза, че според вестник „Търновска конституция" конференцията щяла да се събере на 26 того, а не на 21.


26        окт., събота, с. Шахлии


Днес е Димитровден; празника на Филов и на Вълнаров; също храмов празник на черквите в Шахлии и в К. Агач. Според както се снощи нагласихме, отидохме тази сутрина в К. Агач начело с дружинния командир, аз, Стойнов, Владев и д-р Паш- маганов, за да честитим именните дни на началника на отряда и на началника на щаба.


Времето от сутринта облачно, а след това дъжд цял ден.


Като наближавахме К. Агач срещнахме ескадрона, който квартируваше в с. Ени Беглии, че излиза от Къзъл Агач.


У началника на отряда беше пълно с офицери кавалеристи, артилерията и пехотинци. Всички бяха прави и не може човек да се размине. На масата закуски и питиета. Поднесохме и ние честитяванията си и се поздравихме с всички; почерпихме се и след 1-2 часа стоене, покани ни Вълнаров и у него. Музиката свиреше на улицата. Отидохме у Вълнаров. Там дойде и Филов с музиката. Пихме и гуляхме. Обядвахме в щаба на отряда.


От Вълнаров научихме, че кавалерията заминала за Харманлийския отряд.


След обед пристигна в К. Агач артилерия, с която са нашите другари капитаните Ст. Белов, Рясков и Павел Панов. Успяхме да се видим само с Белов.


Часът в 4 сл. пл. си тръгнахме за Шахлии. Там заварих телеграма от капитан Велчев, с която ме пита колко време съм бил в строя. Разбрах, че това ще да е нужно за назначението ми дружинен командир.


Вощинов щеше уж тази вечер да ни гощава по случай именния ден на жена му. Като /се/ завърнахме от К. Агач, заварихме го, че спи; събуди се, но сърдит и мрачен, обърна се гърбом към нас и така лежа, а ние си вечеряхме. Този офицер, а също и капитан Жейнов от известно време изглеждат безпокойни, замислени, зле настроени, мрачни, като че ли светът им е крив за нещо.


В размишленията си за причините на това тяхно настроение, ние дохождахме до заключение, че е възможно да е борене на съвестта, задето в битността им в Чирпан с рогата, пратени да въдворят реда и властта на Румелийското правителство, бяха стреляли срещу обявилото Съединението население. Не зная защо, но ние офицерите, ако и да считаме себе си патриоти българи, но имаме едно чисто военно възпитание в абсолютна подчиненост и буквална изпълнителност на получената заповед. Така разсъждавайки дохожда ми на ума други един случай в моята сравнително недълга служба, който охарактеризирва духа на нашето време и самите нас като войници преди всичко. В първия месец на моята офицерска служба, на връх на Петровден 1879 год., падна ми се случай да приемам от сегашния началник на източната армия подполковник Николаев, Даниил 4-а рота от Казанлъшката дружина. В същия ден трите роти от дружината тръгваха за Хасково, дето се формироваше боева дружина в девет-ротен състав, на която дружинен командир беше руският офицер капитан Леонард Михайлович Лобановски (по народност поляк). Николаев, тогава поручик, като се прощаваше с ротата, по случай сдаването й, говори на войниците приблизително следното: „Вас ви вземат от нас българите и ви дават в ръцете на чужденците, за да ви разпуснат и Южна България да остане без войска, та чужденците да правят с нам каквото си искат. Ако се опитат да ви уволняват, вие недейте си отива, а заявете, че желаете да служите още." На мен ми се стори тази реч като развращаваща, противодисциплинна, политическа и бунтовническа. Това затуй, защото ние офицерите сме се ограничили в чистото наше военно дело, и от политическите въпроси се пазим като от огън.


27 окт., неделя, с. Шахлии


Днес не сме на работа на позицията, защото е редът на Пловдивската и Пазарджишката дружини. Спахме до късно, и после обед ходихме у Жейнов да се видим с нашите другари Драндаревски, Козеров, Кавалджиев и Ив. Антонов, които си отиваха за Срем, връщайки се от К. Агач.


Към 4 час. сл. пл., от нямане какво да се прави, ходих с подпоручик Коста Иванов в гората да се разходим и да берем гъби.


Вощинов все продължаваше да бъде зле настроен и сърдит, като даже се пренесе днес на друга квартира, а ние останахме двама със Стойнов.


28        окт., понеделник, с. Шахлии


Днес /е/ студено и облачно. Дружината работи последния редут в гората между К. Агач и Хасан Беглии. Там имаше много гъби; набрахме и ядохме. Пловдивската дружина вчера трябваше да работи на същия редут, но по недоразумение не работила; затова днес работи заедно с нас.


Вечерта се получи заповед по отряда, с която се нарежда: да работят един ден Ст/аро/загорската и Казанлъшката дружини, втори ден Пловдивската и Пазарджишката и трети ден две дружини от Приморския полк. Понеже редът започва от утре, то излезе, че ние ще работим два дни под ред - днес и утре.


Със същата заповед се нарежда да се уволнят от дружините всички останали от бившата милиция войници, по-стари от 32- годишна възраст и които са служили най-малко 10 дни.


29        окт., вторник, с. Шахлии


Нощес, и днес до обед /е/ много студено и ветровито. Работихме на позицията. Брахме и пекохме гъби.


30        окт., сряда, с. Шахлии


Времето е пак студено. Днес е Св. мъченик Зиновий - именният ден на нашия дружинен командир капитан Жейно Жейнов. Ходихме да му честитим. От Синаплии дойдоха за същата цел всички офицери от Казанлъшката дружина, заедно с музиката си. Обядвахме и стояхме цял ден всички у Жейнов, дето пихме, играхме и се веселихме.


Вечерта се заех с канцеларската работа на ротата. Утре ще имаме учение, а в други ден пак ни е редът да работим на позицията.


Научихме се, че началникът на отряда заминал за Сливен.


31        окт., четвъртък, с. Шахлии


Времето днес е по-мечко, но все пак ветровито и хладно.


Днес пр. пл. и сл. пл. произведохме учения.


Квартирата ни, ако останем през зимата тук, ще бъде много студена, затова ходихме със Стойнов и избрахме двете училищни стаи, в които да се преместим; намерихме и печка. Надвечер стана доста студено, днес за пръв път турихме огън в стаята.


1 ноември, петък, с. Шахлии


Днес дружината работи на укреплението. До обед времето беше много студено с вятър. По Сакар-баир и по височините по посока към Ямбол имаше сняг, който към пладне се стопи.


Като отивахме на работа, срещнахме батареята (6-оръдейна) на капитан Панов, че отива от К. Агач за Срем, за да смени батареята на капитан Козеров. А като се връщахме от работа срещнахме тази последната батарея, че се връща от Срем за Къзъл Агач.


В квартирата на Жейнов заварихме поручик Енев от Айтоската дружина, който бил с една полурота прикритие на батареята; ще пренощува в Шахлии и утре ще се връща в К. Агач. Енев ни каза, че ротмистър Радев и поручик Шишманов минали през К. Агач с един ескадрон, отивайки за с. Араплии52в. Той ни каза също, че един десетник от конвоя на Нег. Вие. и един войник от подвижната жандармерия били минали в турска територия, отишли в с. Дрипчево52г, зад с. Гердеме52д, дето имало турски пост. Те отишли в кръчмата да се почерпят, но турците им взели конете и в дюкяна с думите: „Давран маине" ги арестували и отвели в Одрин. Войникът бил извадил саблята си да се саморазправя и противи, но десятникът го задържал, понеже противенето било излишно, след неблагоразумната им постъпка. Също от Енев научихме, че завчера Нег. Вие. ходил в Харманлии и обиколил цялата тамошна позиция, като се доближавал дори на 250 крачки от турските постове.


Конете на батареята на Панов в с. Срем остават пак в нашето село.


Редута, когото работим е на свършване, но днес узнахме, че на десния фланг на позицията имало наново разбит още един редут, който трябва да се работи. Тази работа ни вече омръзна, едно че много далеч е местото и стана вече студено и друго, че откъм обучението останахме много назад, войниците забравиха почти всичко, което знаеха и има нужда да се подтегнат.


СРЪБСКО-БЪЛГАРСКАТА ВОЙНА


2 ноем., събота, с. Шахлии


Според всички симптоми войната със Сърбия е неизбежна. Изглежда като че ли Турция се примири с положението, а Сърбия - славянска Сърбия - не дава да се уголеми България. „Сейби верир, теллял вермес"! от една страна Русия съветва Турция в наша вреда, от друга Сърбия иска да ни обяви война. И то защо? - Защото нито освободителката ни, нито братската ни съседка, не желаят нашето засилване, обединение и добруване.


Днес слуховете започват да се сбъдват, започват да добиват реалност. Времето е мечко. Сутринта имахме учение. След свършването му, в 11 часа дружинният командир събра всички офицери и ни обяви току-що полученото екстрено предписание от началника на Ямболския отряд, в което се съобщаваше, че днес в 6 час. пр. пл. Сърбия обявила война на България. Радостта ни беше голяма, че ще ни се падне случая да научим на ум и разум тези прасета и че това ще бъде първата крачка за по-скорошното ни излизане от неопределеното положение, в което се намирахме. Предстоящата война, т. е. тази постъпка на сърбите, иие тук си обяснявахме така: конференцията ще да е решила въпроса за в наша полза, а това на Сърбия не приляга и тя като не се е съгласила, предприема да се отъкми с нас със силата на оръжието.


След малко разговор помежду си у дружинния командир, решихме да се построи дружината, за да се обяви и на войниците това, което ще ни послужи за голямо насърчение. В 3 час. сл. пл. дружината беше построена и дружинният командир с няколко думи обяви на войниците новината, като им пожела всяка минута да бъдат готови за поход. Войниците посрещнаха съобщението с ентусиазъм. След заминаването на дружинния командир, ние - ротните командири казахме по няколко насърчителни думи, всякой в ротата си, и ги разпуснахме. Всички изобщо днес сме много радостни и силно наежени против сърбите. Иначе не можеше и да бъде, понеже постъпката им е много подла и не съседска.


3 и 4 ноември, неделя и понеделник, с. Шахлии - г. Ямбол


Тази сутрина на 3 ноем. рано в 4 час., дружинният командир ни събра всичките офицери и ни съобщи двете предписания, които беше получил от началника на Ямболския отряд. С едното предписание се заповядва дружината да тръгне за г. Сеймен, с такава сметка на времето, щото на 5-и того да бъде там.


Когато дойде войника да ни вика за у дружинния командир, донесе записка, с която се известяваше на ротните командири, че дружината днес тръгва за г. Сеймен и че войниците трябва да обядват много рано, за да може да се тръгне в 7 час. пр. пл.


Още като прочетохме записката много се зарадвахме, че най-после ще се удостоим да си попремерим силите със сърбите.


Като бяхме у дружинния командир, той каза на мене, че другото предписание се касаело до мене, а именно: със заповед по Ямболския отряд № 56 от 2 ноем. ме назначават дружинен командир във 2-ри резервен полк в г. Сливен, за където ми се предписа да тръгна незабавно. От една страна се зарадвах, че съм удовлетворен - вишават ме, а от друга беше ми мъчно и тежко, че това назначение дойде като че ли не навреме, т. е. тамам тогава, когато ротата ми (1-а рота), с която се бях сродил и която имаше в състава си много познати мои съграждани старозагорци, ще заминава за бойното поле, а аз - в обратен път, в дълбокия тил. Нямаше какво да се прави и нямаше време за сантименталности. Приготвих набързо ротата за поход и за сдаване, приготвих и себе си за път. Предадох ротата на младшия офицер подпоручик Стеф. Владев. Когато тя беше построена, отидохме двамата; предадох му я, като казах на войниците няколко думи за насърчение и за прощаване.


Точно в 7 час. 15 мин. пр. пл. 6-а Ст/аро/загорска дружина тръгна от с. Шахлии за към г. Сеймен, а аз, заедно с ординареца си Тодор, за към Ямбол - Сливен.


Времето беше облачно, но не и студено. Пътувахме с Тодор на коне. Конят на Тодор беше със самар и носеше багажа ми. Из пътя настигнахме много селянки, на които мъжете и синовете били в 1-и резервен полк в Ямбол; те се научили, че полкът щял да отпътува за Сърбия и бързаха да се видат с тях още веднъж.


При преминаване край г. Къзъл Агач представих се на началника на Ямболския отряд подполковник Филов. Той ми каза, че ще приема дружината на капитан Кънчев, който получил друго назначение. Благодарих му, но не можах да не изкажа незадоволството си задето младши от мен получиха преди мене дружини, па даже и полкове. На това той ми каза: „И аз съм старши от Николаева, но той е главнокомандващ, а аз командвам тука един паршив отряд..." - Това показваше доколко ние сме хора със страсти и слабости, които не умеем да прикриваме.


Вечерта стигнах в г. Ямбол. Видях се там с другарите П. Саллабашев, В. Черенов и другите офицери от 1-и резервен полк. Вечерях при тях в столовата им, а нощувах в квартирата на Черепов (къщата на Илия Халваджиев).


Полкът, в който отивам (2-и резервен полк) се командвал от капитан Алек Анастасов. Тази същата вечер пристигнали в Ямбол двете дружини на този полк, 1-а и 3-а, доведени от командира на 1-а дружина капитан Бояджиев, а 3-а дружина е, която аз ще приемам. Предполагало се, че тези две дружини ще квартируват в Ямбол, а другите две (2-а и 4-а) останали в Сливен.


На другия ден се научих, че 3-а дружина временно бил я приел от капитан Кънчев подпоручик Дашев, с когото се запознах.


Понеже нямаше смисъл моето отиване в Сливен, когато дружината ми беше пристигнала в Ямбол, то аз се представих на командира на полка телеграфически и изпросих разпореждане да приема дружината. Отговори ми се да приема 3-а дружина и като старши да замествам командира на полка при двете дружини до утре, когато той щял да пристигне. Аз отложих приемането на дружината за другия ден - понеделник.


Сутринта в понеделник 1-и резервен полк тръгна за г. Сеймен, но не по железницата, понеже сега тя не работила до Сеймен.


Този ден вечерта в 8 час. ходих да посрещна командира на полка капитан Анастасов, който пристигна с другите две дружини. Вечерта бях у Анастасов, дето видях учителя Георги Табаков, който беше при него нещо като чиновник за особени поръчения. Бъбрихме до късно. Нощувах пак в квартирата на Черепов, дето сега вече квартируваше един от моите офицери (подпоручик Иванов).


Готвя се утре да си устройвам квартира и да приемам дружината, като смятах, че за дълго време ще останем тук.


5 ноем., вторник, г. Ямбол


Тази сутрина времето е много облачно, нощес даже валя дъжд. Смятах да приемам дружината от Дашев. Излязох. На улицата срещнах капитан Клатнов (командир на 2-а дружина от нашия полк), който ми каза, че днес 1-а и 3-а дружини ще заминават за г. Къзъл Агач. Впрочем, още снощи подполковник Филов пристигна оттам и беше ми казал, че всичките дружини от Ямболския отряд заминали за Сърбия и той телеграфирал да пита: да стои ли 2-и резервен полк в Ямбол или да го привдигне в Къзъл Агач. Като узнал от Клатнов, че ще пътуваме, и че утре и другите две дружини ще дойдат, отидох при Атанасов да узная подробности, за да се разпореда. След като получихме хляб и пастърма вместо месо, в 8 час. 30 мин. пр. пл. тръгнахме. На тръгване приех набързо дружината. Ротните ми командири са подпоручиците Дашев, Анастасов, Паскалев и Иванов. Нощуване е назначено за нашата дружина в с. Пъндъклии, а за 1-а дружина в с. Карабча. Пътят на следването ни беше много кален, а времето студено и постоянно валеше дъжд; доста мръзнахме. В Пъндъклии пристигнахме рано и се разположихме за нощуване.


6          ноем., сряда, с. Пъндъклии


Тръгнахме от с. Пъндъклии в 8 ч. 30 м. пр. пл., за да продължим пътя си за г. К. Агач. Времето все облачно и попревалява малко дъжд. Пристигнахме в 1 ч. сл. пл. в Къзъл Агач, дето видяхме, че 1-а дружина се строи вън от селото, за да пътува за с. Срем; тя тази вечер ще нощува в с. Шахлии. 2-а дружина остава в г. К. Агач, а 4-а ще се разположи в с. Исе Беглии. Нашата (3-а) дружина пращаха в с. Шахлии, но понеже в с. Синаплии нямаше никоя част, аз изходатайствах да отидем ние там, понеже селото е по-голямо и с по-хубави къщи, та войниците ще се разположат по-удобно. И тъй, готвим се утре да пътуваме за с. Синаплии.


Научихме се, че след заминаването на Филов, щял да пристигне подполковник Любомски за началник на Ямболския отряд, а до неговото пристигане временно е капитан Анастасов, нашия полкови командир. Любомски бил в г. Каваклии и утре ще пристигне в Къзъл Агач.


В К. Агач се научихме, че имало официални телеграми, с които се съобщавало, че имало вече две сражения между нашите войски и сръбските, че нашите надвили, взели много пленници и навлезли на 6 километра навътре по Пиротското шосе.


7          ноем., четвъртък, г. К. Агач


Тази сутрина в 8 ч. 30 мин. тръгнахме от К. Агач за Синаплии, където пристигнахме в 11 ч. 30 м. Времето беше облачно, но няма да вали. Разположихме се на квартири.


Десет минути след пристигането ни повикаха ме за при началника на отряда подполковник Любомски, който пристигнал от г. Каваклии и щеше да заминава за г. Къзъл Агач. Представих му се, поговорихме и го изпратих.


Днес цял ден се занимавах с уреждане дружината на квартирния пункт, главно в домакинско отношение - кухните, конюшня, дружинна канцелария, моята квартира и пр. С една дума приготвяме се и се уреждаме.


С. Синаплии е на 1/4 час далеч от с. Шахлии, но много е по- хубаво, чисто, с хубави къщи и е по-голямо. Има черква - Св. Илия. Жителите са гърци.


8          ноем., петък, с. Синаплии


Времето сутринта беше мъгливо, но отпосле имаше слънце и беше топло.


Цял ден поработих усърдно по доуреждане дружината и квартирния й пункт. Обиколих и се запознах с местността към страната на неприятеля (с. Срем); също проверих на какви места са поставени и в изправност и готовност ли са сигналните вехи към г. К. Агач. С една реч почти уредих всичко за дружината.


Вечеряхме доста весело в уредената вече обща столова. След вечеря получих от полковия командир предписание под № 353 от днешна дата, с което като ми се известява, че съгласно телеграмата от началника на Източния корпус (?) трябва да замина за Пловдив, заповядва ми се да предам дружината на подпоручик Дашев. Тъй щото и с тази част се разделям и утре сутринта ще тръгвам за Пловдив. По този повод гуляхме всички офицери до късно през нощта на моята квартира.


9          ноем., събота, с. Синаплии - с. Курфалчево


Тази сутрина рано предадох дружината на подпоручик Дашев и тръгнах пак с Тодор (ординареца ми) на път.


Беше много кално. Сбъркахме пътя. След трудно пътуване през Каваклии, край един хан и край с. с. Шевкулари, Дилджилери и Курфаллии, стигнахме в с. Курфалчево, където нощувахме.


10        ноем., неделя, с. Курфалчево - г. Ст. Загора


Тази сутрина тръгнах от Курфалчево и през с. с. Радне махле, Караджаллии и Могила, стигнах в г. Стара Загора. В Радне махле обядвах на х. Ангеловия дюкян, но пари не приеха - гостиха ме. Пътят все тъй беше много кален. Конете ни се измориха много.


11        ноем., понеделник, г. Ст. Загора


Днес целия ден прекарах у дома в почивка. От една страна весело и приятно, а от друга ми е съвестно, че изгубих деня, а от моето по-скорошно пристигание може би нуждата е голяма. Но престояването ми беше необходимо и за почивка на конете, които бяха просто разсипани от трудния път.


12        ноем., вторник, г. Ст. Загора


Днес тръгнах от Ст. Загора с файтон, който комендантът ми предложи, но конете бяха слаби и ми омръзна да се клатя с него цял ден до Чирпан. Тъй щото като стигнахме вечерта в Чирпан, взех от околийския началник един кон за вещите си и още същата вечер, макар и много тъмно, продължих пътя си за Пловдив, за да набавя изгубения ден. Вървяхме донякъде, но понеже тъмнината беше непроницаема и пътя много кален, принудих се да се върна обратно в Чирпан, докато малко поне се развидели, но спряхме на други хан, понеже ни беше срам да се върнем на тоя, от който тръгнахме. Там починахме около два часа и в 8 часа пак тръгнахме. Пътят едвам се вижда.


13        ноем., сряда, г. Чирпан - г. Пловдив


Цяла нощ пътувахме от Чирпан за Пловдив. На с. Сеймен58 (при р. Марица) събудих лодкарите, за да ме прекарат със сала през реката и стигнах в Пловдив в 7 ч. 30 м. сутринта.


След като се почистих малко, явих се на подполковник Шиваров, който не бил началник на Източния корпус, а командващ войските на Южна България. Каза ми, че трябва да се отправя за София, дето се искали 8 души дружинни командири. Получих предписание под № 1481, за да тръгна незабавно и да се явя в Щаба на Задбалканския (?) корпус. Понеже Шиваров търсеше като командир на Източния корпус, а излезе че бил командващ войските на Южна България, то аз се опасявах, че и сега може да се случи същото и за да не се лутам да търся командир на Задбалкански корпус, какъвто може би да не съществува, аз се справих кой именно е този командир и като ми казаха, че е подполковник Николаев, аз вече търсих него.


При Шиваров Вълнаров е началник-щаба, а Кирков адютант; учителя Стеф. Костов беше там писар. Видях капитан П. Саллабашев, когото Вълнаров сметна да настани на своето място, а той да отиде в София.


В Пловдив видях около 200 души сръбски войници пленници; всички бяха млади и слаби; облечени с черно-сини тънки шинели. С тях имаше и двама офицери.


Взех от коменданта файтон и тръгнах веднага. До вечерта стигнах в г. Т. Пазарджик. Нощувах на един хан.


14        ноем., четвъртък, г. Пазарджик


Тази сутрин рано тръгнах със същия файтон за Ихтиман. Из пътя ме достигна Паню Господинов от Ст. Загора, който служи по санитарната част и заедно с тъщата на поручик Ив. Андонов отиват също за София. Пътувахме заедно чак до София.


Из пътя заболях от много силна треска. Здраво съм настинал; болят ме всички мишци и имах висока температура до забравяне. Тъщата на Андонов се грижи за мене като за своя син, за което й съм много благодарен.


Конете западнаха от многото кал и от стръмнините по пътя, по каквито места повечето вървяхме пешком. По едно време се повреди малко едното колело на файтона. С голяма мъка стигнахме в г. Ихтиман.


Повиках лекар. Взех хинин. Писах на околийския началник за друг файтон, но нямало. През нощта поправиха колелото и взех още два пощенски коня.


15        ноем., петък, г. Ихтиман - г. София


Рано сутринта в 4 час. взех пак 50 с. гр. хинин. Главата ме поотболя.


Тръгнахме от Ихтиман в 8 ч. пр. пл. Из пътя срещахме още пленници и настигнахме много коли със сухари и други провизии.


Между Вакарел и Нови хан колелото се съвсем строши. Преместих се на файтона при Паню Господинов до Нови хан, и оттам до София отидох с пощенската талига.


В София пристигнах в 5 час. сл. пл. Още изотдалеч София изглеждаше много променена в сравнение с това, което беше през 1879 год. когато я бях напуснал. Вътре всичко ново, променено и неузнаваемо. Има физиономията на европейски град.


Слязох в хотел Вазов. Много здания бяха обърнати в болници. Явявах се в Комендантското управление и във Военното министерство, дето като се научих, че щаба на корпуса на подполковник Николаев (не Задбалкански, а Западен) бил в г. Цариброд, отидох при Окръжния управител Греков да искам един кон за вещите си и утре ще тръгна за Цариброд.


Научих се, че днес нашите се намирали на 3-4 килом. от г. Пирот. В гостилницата се запознах с Ив. Вазов, който разказваше, че Пирот бил миниран - снощи избухнала една мина - и добре укрепен, та с малко жертви не ще може да се превземе. Нашите позиции пред Пирот били лоши - на равнина, а противникът бил укрепен по височините. Сърбите не щели били да предадат лесно Пирот още и затова, защото имали там големи складове.


16 ноем., събота, София - Цариброд


Станах много рано, за да тръгна за път. Моя ординарец Тодор, който пътуваше с коня ми и стигнал в София след мен, не го знаех на кой хан е слязъл, нито той мене знаеше къде съм. Много се лутах по всички ханове докато го намерих. Убедиха ме да не настоявам да ми се даде кон за багажа ми, понеже имало голяма нужда от коне за пренасяне патрони. Принудих се да си оставя всичкия багаж в хотел Вазов и да тръгна само с това, което можах да взема с ездитния си кон.


Тръгнах с коня си от София в 9 ч. 30 м. пр. пл., а на ординареца си поръчах да ме стига пешком по пътя. През цялото ми днешно пътуване, от София до Цариброд, срещах много коли с ранени (повече от 200 человека), повечето от Пазарджишката и Казанлъшката дружини и от 8-и пех. Приморски полк. Всички били ранени под Пирот и повечето от тях в ръцете.


На Сливница намерих доброволческата дружина, с която бяха капитаните Илиев и Кавалов и поручик Георги Шиваров. Те днес ще пътуват също за Пирот. Техните чети се състоят повечето от стари опълченци. Между тях имат: италианци, немци, евреи, деца и една жена (българка). Те били много разпуснати, пиянствували и вършили кражби. Обядвах на бивака им и тръгнахме от Сливница заедно, но отпосле аз и Илиев излязохме напред. В 7 час. сл. пл. пристигнахме в г. Цариброд. Там беше комендант съслуживеца ми от 1879 год. в Хасковската дружина поручик Чорбаджиев, Поликарп.


Нощувах на къщата на поп Тодор; там беше квартирата и на околийския началник.


Тук населението говори едно особено наречие, повече славянско като: приидоша, заграбоща, рекоща и пр.


Ординарецът ми Тодор през нощта не можа да ме намери.


Тук има големи следи от сърбите, които при отстъплението си вършили обири, палежи, разрушения и разни безобразия. През тук минал и крал Милан кога отивал за Сливница.


17 ноем., неделя, Цариброд - Пирот


Тази сутрина се наядохме с попара и излязох да търся ординареца си Тодор, за да продължим пътя си за Пирот. Намерих го скоро и в 8 час. 30 мин. пр. пл. тръгнахме. Преди обед пристигнахме с Илиев в Пирот. Представих се на командира на западния корпус полковник Николаев, който ми каза, че ще има нова организация на войските и нови назначения, затова да се явя засега в разпорежданието на подполковник Филов, който бил началник на резервите. Тъй и направих. Филов ми каза, че ще чакам назначение. Назначението ми в разпореждането на командира на Западния корпус е обявено във Височ. заповед № 41 от днес.


Ординарецът ми Тодор пристигна и ме намери. Вечерта нощувах заедно с Черепов и Айранов на един хан.


18 ноем., понеделник, г. Пирот


Като мен, чакащи назначение, имаше още 7 души офицери, все мои другари; те бяха се настанили в къщата на един сърбин. Днес и аз се преместих при тях. Живеем хубаво: хазяйката ни готви, а хазяина ни прислужва.* Цял ден сме без работа. Разговорите ни са все около Пиротския бой. След обяд ходихме из града да го разгледаме и се поразходим.


Бяхме на калето, дето сърбите си бяха запалили склада. Срещнахме много тъпани, цигулки и гайди, изпратени из улиците, за да успокояват и веселят населението, което се предупреди да се не бои, а да си гледа работата.


Тук е Нег. Вие. Княза. Пристигат много пратеници от страна на сърбите, които преговарят за мира. Тъй също пристигна и австрийският консул Кевенхюлер. Музика свири пред квартирата на княза. Видях се с много офицери. Каза ни се да отидем в 5 час. сл. пл. в щаба, дето ще ни се каже назначението ни. Мене ме назначават командир на 3-а дружина на Ямболския полк (командир на полка бил капитан Дуков), но заповедта още не е излязла. Полкът се намирал на път от г. Сеймен (Южна България) за Пирот.


В тази къща ординарецът ми разменил една моя чайна лъжичка с такава на хазяина, по всяка вероятност по погрешка, или пък я е мислил за сребърна. От този ден дори до сега аз продължавам всекидневно да си пия чая с тази лъжичка. Тя ме е придружавала във всички войни, в които съм в последствие участвал, като за спомен са гравирани на дръжката й следните надписи, показващи крайните пунктове в неприятелската територия, до които съм достигал: а) „Пирот, 1885"; 2) „Деркои, 1912"; 3) „Княжева, 1913"; 4) „Букурещ-Серет, 1918" и 5) „Тулча, 1917". Остава да се надпише още „Скопие, 1918".


Авторът


Градът Пирот е големичък град, с широки улици и хубави къщи. Имаше едно хубаво казино и хотел под название „Код Спреког Краля", каквито в София не видях. Бяхме чели и чували, че Пирот е населен с българи, но сега се уверихме, че е тъй. Ходихме в няколко къщи, гледахме как тьчат прочутите пиротски килими, разговаряхме с хората, които говореха един чист български език; ходихме в къщата на нашия другар капитан Мечконев, родом от Пирот.


19 ноем., вторник, г. Пирот


Тази сутрин ходихме в щаба да видим дали вече е излязла заповедта за нашето назначение, но се оказа, че била пратена на Княза за одобрение, но още не е повърната.


След пладне излязохме с Черепов и Атанасов из града. Отидохме у Филов. Разговорът беше все върху Пиротския бой и върху отношенията на северо-българските офицери към нас, румелийските. Първите бяха разгласили много некрасиви разкази за нашите офицери и войници, на които беше дадено прозвището „печенеги". Вслушахме с в мнението на Филов. Той потвърди, че наистина капитан Бошулков в боя се криел, като се оправдавал с това, че уж бил отпаднал и се задушил от бързо ходене; че същия щом влязъл в града, ходил из учрежденията, но че не е разбивал касите като видял, че няма книгите. По тази причина му отнели дружината. Филов ни каза още, че бил пратил капитан Зидаров някъде в помощ, но той вместо да отиде там, скрил се зад някакви къщици и останал там до края на боя. За конницата той беше на мнение, че не използвала случая да преследва отстъпващия противник.


Началник-щаба на сръбските войски става вече два пъти дохожда в Пирот за водене преговорите за мир. Преговорите били доста напреднали, та днес го отпуснали да си отиде с отвързани очи и за тази вечер му приготовляват квартира, понеже преговорите ще се водят тук.


Заповедта за нашето назначение и тази вечер не излезе.


20        ноем., сряда, г. Пирот


Квартирата за сръбския пратеник се изисква да бъде готова тази сутрин в 9 часа. Днес се строи телеграфна линия за Сърбия, по която ще се съобщават условията и ще се водят преговорите за мира.


Заповедта за нашето назначение се очаква да излезе вече тази вечер.


21        ноем., четвъртък, г. Пирот


На нашите войски е заповядано да се окопават.


На сръбския пратеник били съобщени следните наши условия за мир: Да се изпразнят от тях нашите места около Видин и да се плати обезщетение 30 милиона лева. Той още снощи си заминал и днес пак щял да дойде.


Днес ходих при Ст/аро/загорската дружина, но видях само капитан Стойнов. Той ми разказа много истории за Вощинов.


Имало било уж телеграма, че русите ни съчувствали. Това не повярвах, понеже знаехме, че те са против Съединението; защото не сме ги предварително питали, затова искаха да бъдем бити от сърбите; по тази причина те повикаха в Русия всички руски офицери на българска служба, за да остане българската войска без старши началници и да изгубим войната. Но сметките им излязоха криви. Българските млади капитани лесно заместиха старите и опитни руски офицери.


22        ноем., петък, г. Пирот


Нощес беше много студено; тази сутрин имаше дебела слана.


Тази сутрин се получи заповедта по Западния корпус № 8 от 21 того. Нашият Ямболски пехотен полк влиза в състава на 4-а запасна дивизия, началник на която е подполковник Гуджев Аврам. Командир на полка се числи капитан Дуков, но той остава в Южна България (г. Сеймен). 1-а и 2-а дружини на полка са също другаде някъде и не се знае дали ще дойдат. За тук пътували само 3-а и 4-а дружини, които очакваме след 2-3 дни да пристигнат. 3-а дружина е моята, а за командир на 4-а дружина е назначен капитан Бояджиев, Добри.


23ноем., събота, г. Пирот


Узнахме, че сръбският пратеник дошъл, но нищо ново още не научихме.


Конят ми е много болен; настинал е, понеже стои на открито в дворчето на общата ни квартира, а времето е вече много студено. Пратих да го прегледа и полекува ветеринарният лекар на един конен полк.


Новините повече клонят на подновяване военните действия. Нашият полк все още го няма.


Днес с капитан Бояджиев си намерихме друга квартира.


Времето днес беше много топло -' също като лятос.


24        ноем., неделя, г. Пирот


Тази сутрин се преместихме с капитан Бояджиев на новата си квартира. Научихме новината, че имало телеграма от агенция Хавас, че Турция имала намерение да окупира Балканите, но че нашите блестящи победи над сърбите били послужили като обстоятелство което отвърнало Турция от това й Намерение.


Днес в 11 час. пр. пл. пак дойде сръбският пратеник, значи довечера ще имаме новина.


Нашият началник на дивизията ни каза да чакаме тук полка


си.


Научихме се, че Сърбия не склонявала на нашите требования, а искала да се продължи примирието до 1 януари идущата година. Нашият Княз дал срок за последен отговор до 48 часа, т. е. до 12 часа по обяд във вторник, след което време действията пак ще наченат.


25        ноем., понеделник, г. Пирот


 


Днес видяхме пристигналия подполковник Любомски, който ни каза, че две дружини от нашия полк ще пристигнат в Пирот тази вечер. Това ни много зарадва; най-после и ние ще се приберем като всички хора, а не да се скитаме като сираци.


Днес времето беше топло, също като вчера. Конят ми е по- добре, което ме радва. Даже го разкарах малко след пладне до бивака на Ст/аро/загорската дружина.


26 ноем., вторник, г. Пирот


Тази сутрин се научихме, че нашите 3-а и 4-а дружини от Ямболския пехотен полк вече пристигнали и се установили на бивак на източния край на града до Царибродското шосе. Има заповед по 4-а дивизия № 3 от днес, да приемем дружините, а за мен, че ме назначават освен това да завеждам в строево отношение двете дружини. Ходихме на бивака. Утре ще се преместим там; тогава и ще приемем дружините.


От Илиев и от други се научихме, че Князът бил казал, че няма да предприеме вече военни действия, защото Европа се завзела да уравни българския въпрос. Това се потвърждава още от туй, че днес до 12 часа беше срока на сръбския пратеник да донесе последния отговор, но и до вечерта него го няма, а и нашите не правят никакви разпореждания за нападение.


27, 28 и 29 ноември


Листовете от дневника ми за тези дни са изгубени.


30 ноем., събота, Пирот - Цариброд


Изтеклата нощ и тази сутрин времето /е/ много студено и снежно.


Пристигна приказание да бъдем готови за поход. Не беше известно за къде, но не се съмнявахме, че ще да е , за да се разположим по квартири, защото нямаше смисъл да се излага на риск здравето на хората без нужда. Назначи се тръгване в 12 час. по обед. Приготвихме се. Войниците обядваха. Ще пътува цялата 4-а дивизия за по квартири. Ще следваме в един ешалон нашите 3-а и 4-а дружини и доброволческата дружина на капитан Кавалов. Той като старши е и началник на ешалона. Тръгнахме в 1 час. сл. пл. Беше назначено да нощуваме в с. Гоин дол, но понеже там заели квартири преди нас квартириерите на друга дружина, ние се принудихме да отидем да нощуваме другаде. Кавалов остана с доброволческата дружина в с. Желюш, а ние отидохме да иренощуваме с двете дружини в Цариброд, където стигнахме доста късно. Разположихме войниците по квартири. Аз, с други офицери, отидох да нощувам пак у поп Тодор. Там се запознах с новия околийски началник Петров (опълченец). Утре ще тръгнем рано, за да стигнем в. с. Врабча.


1 дек., неделя, Цариброд - Врабча


Тази сутрин войниците обядваха рано и в 10 час. тръгнахме за с. Врабча. Върнахме се назад по шосето до с. Желюш и оттам, заедно с дружината на Кавалов, през село Гойн дол за с. Бански дол. Тук обозите трябваше да се изкачват по една твърде висока стръмнина, която се начева от самото с. Гойн дол и се продължава чак до с. Бански дол. Пътят беше засипан със сняг и не взехме проводник. Оставихме по цяла рота от всяка дружина за помощ на обоза.


По пътя се запознах с лекаря на доброволческата дружина д-р Хауптщингер, немец, който бил син на берлинския кмет; женен за българка и живее в г. Никопол.


Вечерта късно стигнахме в с. Врабча. Собствено, стигнахме не в с. Врабча, а на Врабчанските ханове на шосето, а селото се състои от няколко махли, разположени доста далеч една от друга. За нашето разквартироване тук, дето вече беше пристигнал Щаба на дивизията и разпределението на квартирния пункт между частите и учрежденията трябваше Да стане отгоре, не ни беше известно разпоредено ли е нещо и какво именно, понеже никой не ни срещна да ни съобщи. Спрях дружината при хановете и отидох да търся началника на дивизията, за да го питам кои махали от селото са определени за дружината, а понеже той беше в една от отдалечените махали, то като се върнах, не заварих при хановете никого - дружината се разквартировала как да е по инициативата на ротните командири. Поместих се и аз в един от хановете. Обозът не можа да стигне.


По пътя ни настигнаха лекарите д-р Грабовски (поляк) и д-р Полизоидис (грък), първия за при нас, а втория за другите две дружини от нашия полк.


2          дек., понеделник, с. Врабча


Днес се уреждаме по квартири. Ние двамата дружинни командири и полковият адютант се установихме на квартира у някой си Михал, братов син на попа.


Селото има пет махали, отстоящи по на един и повече километри една от друга. Цялото село има около 100 къщи. Махалите се казват: Провалия - кметовата махла, Зличкова - поповата махла, Посъжда, Маниш и ханчетата.


За войниците получихме хляб от с. Трън, но сол нямаше.


Вали сняг.


Днес пристигна полковият лекар д-р Димитров. От полка с нас са само двете дружини (3-а и 4-а), но изглежда, че командирът на полка капитан Дуков заема в г. Сеймен друга длъжност, понеже чиновете от полковия щаб бяха с нас (полковият лекар д-р Димитров, полковият адютант подпоручик Арнаудов и др.).


3          дек., вторник, с. Врабча


Продължаваме да се уреждаме на квартирния пункт. Времето е студено и снежно.


Днес Каваловата доброволческа дружина замина за с. Бутроница (на 1 1/2 килом. далеч от нас) и по други някои близки до него села. Вследствие на това ние изново и по-правилно разквартировахме нашите части. Аз, капитан Бояджиев (командир на 4-а дружина), подпоручик Арнаудов (полкови адютант) и подпоручик Лалев (адютант на 3-а дружина) се преместихме в едно от ханчетата, в една доста хубава стая на това ханче, дето са и полковата и дружинната ми канцеларии, а тъй също обоза и кухните. Щабът на дивизията също се премести от поповата къща в ханчетата, Началник-щаба на дивизията беше капитан Тянков, Асен, а адютанта поручик Шиваров, Георги.


За днес също имахме хляб, но сол няма.


4, 5 и 6 дек., сряда, четвъртък и петък, с. Врабча


Нашето продоволствие още не е уредено, ако и да сме при щаба на дивизията. С местни средства е невъзможно; района, в който сме разположени, е беден. През тези три дни войниците ни ядоха само месо; хляб и сол съвсем няма. Няколко момчета се даже отлъчиха, за да отидат по околните села да си търсят хляб. Варихме и давахме царевица вместо хляб. Взеха се най-после възможните мерки за уреждане продоволствието. Понеже не се знаеше докога ще квартируваме тук, назначи се за пункта офицер - завеждащ домакинството и подофицери за каптинармуси (ключари). Също назначиха се двама офицери за произвеждане реквизиция и се подействува в г. Брезник за изпращане оттам хляб и други продукти.


На 6-и ходихме с полковник лекар д-р Димитров в г. Трън, за да уредим и там болница. Тръгнахме с конете в 3 час. пр. пл. Трън отстои от Врабча на 1 1/2 час разстояние. Минахме през махалата Маниш, след заобикалки и криволици минахме един мост край гората Секировци и през с. Издимирци стигнахме Трън. Пътят е шосеен. До моста се отделя шосето за г. Брезник. Показаха ми местата, които били заети от сърбите във време на боя и откъде нашите били принудени да отстъпват без път. Трън е едно голямо село. Сравнявам го с Ихтиман и в много отношения ако не може се сравни с Харманлии, то стои много по- високо от Хаджи Елес (Борисовград), Каваклии и Къзъл Агач. Има добро кафене с билярд, градска градина, чаршия, училище и телеграфо-пощенска станция. Тук сега квартирува търновската милиция и батареята на поручик Шишков. Разгледахме с д-р Димитров местната болница, която се завежда от един лекар, по народност евреин. За него разказваха некрасиви работи: с българите бил пребългарин, а със сърбите баш сърбин. Болните лежаха на кревати с дюшеци, но ризите им бяха много кирливи и с много въшки. Възползувах се от случая да се обадя у дома с телеграма, както и да си купя от чаршията туй-онуй.


Решихме да преместим нашата болница от Врабча в Трън. Д-р Димитров остана там и се настани на квартира в къщата на иконома поп Михаил. Неговата дъщеря ни показа приготвената си хубава прикя; имаше между другото красиво изплетени шарени чорапи, които много ми харесаха и момата се съгласи да ми продаде един чифт, който купих на 21 гроша.


В Трън се видях с един мой стар другар, съслуживец от българското опълчение през Освободителната война в 1877-78 год., Тодор Иванов, родом от г. Троян. Надвечер се завърнах във Врабча.


7          дек., събота, с. Врабча


Днес времето е топло. Получи се хляб, за което сме весели. От вчера се откри при щаба на дивизията обща столова за офицерите; там започнахме да се храним всички офицери от ротен командир нагоре; за повече липсваха удобства.


Д-р Димитров пристигна от Трън, за да пренесе болницата.


Надвечер ходихме с Бояджиев и Арнаудов да обиколим разквартированите в кметовата махала наши части.


8          дек., неделя, с. Врабча


Днес времето е много топло. Преди пладне ходихме с Бояджиев и Арнаудов до с. Бутраница при командира на доброволческата дружина капитан Кавалов, за да се споразумеем къде да поставим оптическите сигнали. Оттам се върнахме и през Врабча по посока на Пирот отидохме да обиколим местността. Искахме да се възкачим на по-високия връх от двата такива, които са вляво от Пиротското шосе и оттам искахме да видим с. Круша. Върхът е навеян със сняг: Възкачването ни беше много трудно: на много места падахме и ставахме, трепахме се, почивахме, изморихме и себе си и конете, но все пак се изкачихме на върха. До с. Круша трябваше да устроим сигнализация с вехи, но от този връх не можехме да познаем кое е с. Круша, понеже нямахме карта и никой от нас не беше ходил, а водач не бяхме взели. Завърнахме се едвам в 2 часа см. пл. много изморени и утрепани, без обаче да сме свършили Много работа.


От утре ще захванем вече да Произвеждаме учения.


 


9          дек., понеделник, с. Врабча


Днес имахме учение. Времето е хубаво но тук снегът не може така скоро да се стопява, както по нас.         


Четохме по вестниците, че военните аташета във Виена на Русия, Германия и Италия, заедно е един висш австрийски офицер щели да дойдат, за да определят демаркационна линия между нас и сърбите.   


След пладне ходихме с Бояджиев'в с. Банкя, на 1/2 час разстояние от Врабча. Селото е разположено в една низина,  заобиколена от височини със стръмнини и отвесни склонове. Селцето има 35 къщи. Там извира топла минерална вода, откъдето си води и названието. В това село квартирува ротата на Коменев от 4-а дружина, която обиколихме.           


10        дек., вторник, с. Врабча


Днес времето беше пак хубаво. Имахме учение.


От сутринта отидохме с командира на 4-а дружина капитан Бояджиев в с. Круша, дето да се споразумеем е командира на квартируващата там Пещерска дружина кьде да поставим сигналните вехи.


С. Круша отстои на около 1 час. 30 мин., даже и повече, от с. Врабча и се пътува все из гори. Минава се край гората Св.


Илия, през с. Гръцка Падина. Късно след обед се завърнахме и понеже в столовата не бяха ни оставили обяд, гладувахме до вечерта.


Надвечер се изкачвахме на другия връх до с. Врабча, където одобрихме да се постави вехата. Възкачването и спущането беше пак така трудно, както завчера на първия връх.


11        дек., сряда, с. Врабча


Тази сутрин времето също /е/ хубаво. Ротите произвеждат учение.


Към 10 час. пр.пл., когато бях отрупан с канцеларска работа, дойде дружинният офицер подпоручик Н. Иванов и ми доложи, че имало до началника на дивизията телеграма, че частите ще си вървят. Това ни зарадва, разбира се, пратих полковия адютант подпоручик Арнаудов в Щаба на дивизията да узнае нещо по- положително и по-определено. Чрез него получих заповед да се явя при началника на дивизията майор Гуджев. Оказа се, че има телеграма от началник-щаба на корпуса капитан Паприков64, с която се заповядва: цялата дивизия да тръгне назад за разпущане; едни ще се разпуснат в Ловеч, други в София, доброволците - до комитетите им, а за нашите две дружини се заповядваше да отидат през Брезник за Радомир, където да чакат нова заповед. Предположихме, че по всяка вероятност там ще се събере целият полк и заедно ще вървим в Южна България.


Взехме всички мерки, разпоредихме се за хляб и др. и утре рано ще тръгваме.


12        дек., четвъртък, с. Врабча - с. Слаковци


Тази сутрин в 8 час. тръгнахме от с. Врабча за г. Брезник през с. с. Кошари Филиповци, Филиповци и чифлик Баба. Стигнахме в Брезник в 6 час. сл. пл. Тук началник-щаба на дивизията ни предаде заповед да пренощуваме в с. с. Слаковци и Сопица, понеже в Брезник имало натрупване на войски. Понеже бяхме пратили кухните в Брезник и вечерята беше готова* нахранихме частите, дадохме им и винна порция и тръгнахме за споменатите села: 3-а дружина за Слаковци, а 4-а за Сопица. Пристигнахме доста късно, след като пътувахме от шосето до селата без път, а направо из снега.


Всички офицери от 3-а дружина нощувахме в с. Слаковци в къщата на поп Никола вдовеца, който ни прие много добре и ни нагости с баница и кокошка.    


13 дек., петък, с. Слаковци - г. Радомир


Тази сутрин в 8 чар. тръгнахме от с. Слаковци за г. Радомир. С 4-а дружина се събрахме по пътя. Минахме през с. с. Яржеловци и Батановци. 'Пътят е Шосеен. Близо до Радомир, на 5-6 килом. от него, се отбива шосето за София, която отстои на 40 килом. от Радомир. На това място срещнахме доброволческата дружина, която идеше от Радомир и отива за едно село на 11 килом. по Софийския път, където ще чакат втбра заповед.


Пристигнахме в Радомир в 1 ч.'З0'м. сл. пл. Тази същата вечер след нас щял да пристигне 2-и пех. Струмски полк, в състава на който влиза и Радомирската дружина. По 'гази причина били направени приготовления за йо-тържественото посрещане на полка: гражданите затворили дюкяните си, украсили града с флагове, излязъл целият град накрай града, там наредени ученици, ученички и духовенство. Далеч вън от града бяха излезли на коне няколко граждани, начело с околийския началник.Ив. поп Нонов и бившия такъв Стеф. Касабов, и двамата мои съграждани. Те, изпаднали също в неловко положение, излъгаха ни, че били излезли нас да посрещат. Ние не знаехме, че след нас ще дойде Струмският:полк.


Стигнахме накрай града при казармите и триумфалната арка. Един от свещениците (иконома) извика: „Живейте, юнаци и защитници на Отечеството, ура". Учениците завикаха ура и хвърляха нагоре шапките си.


Нашето положение беше много неудобно. От приветствията ее заключаваше, че те бяха приготвени за части, който са водили победни боеве, когато нашите дружини не бяха нито даже участвували в боеве. Посрещането, какго казах по-горе, беше приготвено за Струмския полк, а ние по една случайност се натъкнахме на него неочаквано.


Друга смешна страна имаше това посрещане, че всички смятаха следващия редом с мен дружинния лекар д-р Грабовски, че е старшият началник, като по-представителен, към него отправяха приветствията и нему подаваха цветята.


Аз им благодарих за славното посрещание, като между другото им казах, че ние не сме го заслужили. Тогава икономът от своя страна начена да се извинява, че не били съвсем добре приготвени за посрещание, но да не вързваме кусур.


Мен ме поканиха околийските началници на тяхната квартира. Войниците разположихме също по квартири.


Надвечер пристигна и Струмският полк, заедно с музиката си. Едни дружини се разположиха в казармите, друга замина за едно близко село, а една се разположи по квартири в града.


14        дек., събота, г. Радомир


Снощи пристигнаха началника на дивизията майор Гуджев от София [и] началник-щаба на дивизията капитан Тянков от Брезник. Тази вечер Щаба на дивизията ще заминава за София.


Ние се уредихме по квартирите.


Струмският полк днес има тук бивак и утре ще заминава за Кюстендил. Ние вечерта до късно изпращахме Щаба на дивизията, но заминаха едвам сутринта. В 2 часа през нощта замина и 2-и пех. Струмски полк. Тъй щото останахме в Радомир само


ние.


Получи се заповед да направим требвания за заплата и други възнаграждения.


15        дек., неделя, г. Радомир


Бях се установил на квартира заедно с други офицери в една от къщите на Стою Илиев, находяща се на площада, но понеже там устроихме офицерската столова, аз се преместих днес, заедно с дружинния адютант подпоручик Лалев, на друга квартира у Иван Мотикаров. Големият му син е ковчежник, а малкият - офицер. Този стар и заможен радомирец трябва да е голям скъперник: тази вечер нашите ординарци трябваше на квартирата да си опекат месо за вечеря, но хазяинът не им позволил да накладат огън и те си легнали гладни. Ние тук не им правим никакви безпокойства, нито им причиняваме някакви разноски, понеже се храним в общата столова. Само сутрин и вечер ни дават в мангал малко жар за стопляне стаята.


16 дек., понеделник, г. Радомир


От днес пак почнахме редовното обучение на войниците.


Тукашната продоволствена комисия никак не си гледа работата. Не отпущат цървули и подкови. Председателят й е един стар человек от Кюстендил, някой си Караманов, народен представител.


Нашите хазяи имат хармоника. Поисках я днес да си посвиря малко, но отказаха да я дадат, защото била развалена. Понеже преди малко някой у тях свиреше, аз настоях да я дадат. Но в това време трябваше да излеза от квартирата си по работа, те след моето излизане си взели обратно хармониката. Към тези два случая на незадоволство от неприветливите ни хазяи добавям и следния: Когато ни 14-и того вечерта изпращахме началника на дивизията, той беше отседнал в същата тази квартира. Във време на вечерята имаше и пилаф. Някой поиска ситна захар да си поръси на пилафа, но понеже нямаше, поискали и от хазяите, които отказали да дадат под предлог, че нямали, което не беше верно, понеже черпеха гостите си с кафе, което без захар не става. Всичко това ни възмущаваше и зле настрояваше против хазяина ни за неговото безобразно скъперничество. От друга страна случи се, че тази същата вечер дойде да вечеря с нас, заедно с жена си, хазяина на къщата, дето е столовата ни, Стою Илиев, който ми се показа много добър человек, и който ме покани да се преместя на квартира в неговата къща. Без много мислене се съгласих, толкова повече, че Мотикаров не позволяваше да турим печка, защото щяла стаята да се опуши, а с мангал щеше да ни бъде студено.


17        дек., вторник, г. Радомир


Днес запитах телеграфически Щаба на дивизията кога ще си вървим от тук, като същевременно се оплаках от немарливостта на тукашната продоволствена комисия.


Тази вечер се преместих на квартира у Стою Илиев, а у Мотикаров, за поука и сравнение, пратих подпоручик Стойнов да настани 15 войници. Околийският началник Нонов се застъпи енергично за изваждане войниците, като даже заплашваше с оплакване до Военния министър, но командата си остана там, както беше наредено.


18        дек., сряда, г. Радомир


Още няма от София отговор на телеграмата ми за тръгване.


Преди пладне ходих при околийския началник Нонов, за да му обърна вниманието, че не трябва да се бърка в законните ми разпореждания. Той сега вече не заплашва с оплакване и не настоява, а се моли. Додоха при мен, пратени от Мотикаров, Андон Койчев и народният представител Другански, с молба да се извадят вече войниците от къщата му. Сметнах, че му стига толкова наказание и наредих да се преместят войниците другаде, а там да се настани сам Стоилов, или друг някой млад офицер измежду тези, които обичат повече да се веселят, за да дойде Мотикаров до убеждение, че най-удобно му бе, когато стояхме у него ние и че в бъдеще трябва да бъде по-внимателен и вежлив.


Командирът на 2-а дружина от нашия (Ямболския) полк подпоручик Дашев се обади от Брезник. Пита при нас ли е полковия командир. Пратих на телеграфната станция полковия адютант подпоручик Арнаудов да се разговори с него по-подробно. Узна се, че 2-а дружина била пратена в Брезник до нови заповеди, а 1-а дружина се намирала в Трън.


Пристигнали от София пътници разказаха, че се получила телеграма, с която се съобщавало, че руският император признал Съединението. По този случай тази вечер в София щяло да има илюминация.


Тук квартирува от вчера батареята на капитан Ценов от 2-и артил. полк.


19        дек., четвъртък, г. Радомир


От капитан Ценов се научих, че Софийският полк заминал за Пловдив. Конарският щял да остане в София (в неговия състав е Ст/аро/загорската дружина), а всички други южнобългарски части щели да бъдат изпратени за Южна България.


Тази сутрин телеграфически поисках от дивизията разрешение да отида в София с требованията и да получа пари.


20        дек., петък, г. Радомир


Днес пристигна при нас от Трън полковият лекар д-р Димитров, понеже получил заповед да следва подир полка.


В отговор на оплакването ми от 17-и того от тукашната продоволствена комисия, че не ни отпуща цървули и подкови, днес щабът на дивизията отговори, че трябвало да се обърнем до Военното министерство, което и направих.


През нощта получих разрешение да отида в София.


21        дек., събота, Радомир - София


Днес в 9 час. пр. пл. тръгнахме с каруца за София с дружинния лекар д-р Грабовски. Минахме през с. Бяла вода (с около 40 къщи) и с. Перник (с около 120 къщи), дето има фабрика за цимент и отстои от Радомир на 11 килом. По-нататък, близо до София, навлязохме в с. Княжево. То е много прилично село. Има здания по европейски стаи и даже разкошни. Там има и пивоварна фабрика.


Пристигнахме в София рано вечерта. Търсихме по всички хотели легла за нас и място за конете. Почти насила оставихме конете в хотел Расник, а за нас едвам намерихме едно легло в хотел София, дето остана докторът, а аз нощувах на квартирата на капитан Илиев.


В София голямо движение и всичко скъпо. Казват, че по- рано било всичко евтино, а сега станало двойно по-скъпо. Едно ядене струва 3-3 1/2 лева, а ока сено - 20 стот.


Видях се с капитан Ташев и поручик Данаилов. Този последният ме заведе при подпоручик Алекса Руев в болницата; той беше лошо ранен, но сега е почти оздравял; ще отива в отпуск за поправка.


22        дек., неделя, г. София


Цял ден се скитахме из града.


Научих се, че днес било телеграфирано на нашия полк да тръгне за София, следователно аз няма защо да се връщам пак в Радомир, а ще ги чакам тук.


В София се храним повече в гостилниците София, Искър и Страсбург, а нощувам в хотел София.


23        дек., понеделник, г. София


Днес ходих да обиколя капитан Тошев, който беше също раняван, но сега е вече здрав. При него заварих жена му, която беше пристигнала от Ст. Загора и тримата ходихме по магазините за покупки.


Разтършувах в щаба на корпуса старите частни писма и намерих някои за мене, писани още в началото на месеца.


24        дек., вторник, г. София


Снощи нашите дружини нощували в с. Княжево и днес пристигнаха в София. В града всичко заето и за нас няма квартири. Повика ме военният министър майор Никифоров, когото дотогава не бях виждал. Той е человек около 35-годишен, строен и с умна физиономия. Разпитва ме за състоянието на полка и как ще бъде по-добре да стане разформироването му. Заповяда ми да представя списъци, по които ще бъдат уволнени съвсем неслужилите, а другите ще се предадат в състава на 11-и пех. Сливенски полк. Мене вече ме третират като командир на полка. Даде ми се предписание да разположа още днес дружините в околните села така: 1-а дружина в Дравяница и Беглер чифлик, 2-а - в Герман и Панчарево, 3-а - в Горублене и 4-а - в Драгалевци. Разпратих веднага дружинните, освен 2-а, която вече беше се разположила в града, но и тя утре ще замине за определените й села.


25 дек,, сряда, София - Драгалевци


Днес е Коледа. Чествания и настроение - лошави.


След пладне отидохме с дружинния лекар д-р Грабовски в с. Драгалевци, дето е разположена дружината на капитан Бояджиев (4-а). Това село е разположено на около 6-7 килом. от София, на склона на пл. Витоша. Като пристигнахме надвечер заварихме всред село много хубаво и шарено хоро от моми, момци и войници. Облеклото на тукашните моми е особено красиво. Понеже капитан Бояджиев живее на манастира „Св. Богородица", отстоящ на 1 1/2 килом. над селото в планината, ние отидохме там.


Бяхме любезно посрещнати от настойника на манастира отец Климент Хитров, млад человек и новопокалугерен; попреди бил фотограф и светското му име е Никола. Доста весел и гостоприемен. За вечеря ни угости с печено прасенце с хрян, великолепно приготвено от неговия стар слуга чичо Таню. Почерпи ни с хубаво винце и лошото му отзараншно настроение изчезна. Изобщо забележено е, че добрият и весел стопанин винаги развеселява и гостите си. Отец Климент не е дотам учен, но не е и глупав, а доста хитър и живял между хора.


26        дек., четвъртък, Драгалевски ман. - с. Горублене


Ако и да имам грижите по командуването на целия полк, но в същото време продължавах да си командувам 3-а дружина, затова днес, след като любезният настойник на манастира ни почерпи с дюлево сладко и чай и след като се наобядвахме, заминахме с д-р Грабовски за с. Горублене. Това село отстои от с. Драгалевци на около 10 килом. Минава се през с. Дръвяница, дето са разположени две роти от 1-а дружина (на Панайотов). Пътят от с. Дръвяница излиза на Пазарджишкото шосе, на около 8 Уг килом. от София. После отидохме на Горубленските ханчета на шосето, дето се намират обозните ни коне и оттам надясно стигнахме в с. Горублене доста късно. Слязохме в къщата на кмета (Стоян), в която квартируват повечето офицери от дружината ми. Спахме в една стая около 10 человека заедно с хазяиге.


27        дек., петък, с. Горублене


Тази сутрин се настаних, заедно с д-р Грабовски и Арнаудов, в къщата на поп Боню, който е человек на средна възраст, нито млад, нито стар, повече млад. Изглежда да е добър человек. Жена му (Стефанка) днес празнува имен ден. Има и 5-6 годишно момче на име Деян.


В това село квартирува и батареята на капитан Козеров; същата, която конвоирах при пътуването й от г. Къзъл Агач за с. Срем. Той се е настанил в една от училищните стаи.


Отидох днес в София, за да занеса списъците и получа нареждание за уволнение на войниците. Нощувах пак в хотел София.


28        дек., събота, София


Сутринта ходих във Военното министерство. Министърът цял ден имал други по-важни работи, тъй щото нашите списъци не са докладвани.


Научих се, че има назначена комисия, която да определи общото старшинство на офицерите от Северна и Южна България. Телеграфически били изискани от Пловдив нашите матрикулярни листове. В комисията били: Илиев, Златоустов, Вазов и др.


Вечерта в 6 часа тръгнахме за с. Горублене. Блъскахме се доста из тъмнините. Пътят е много заледен. Конете се плъзгаха, падаха и ставаха. Като пристигнахме, заварихме в нашата квартира Арнаудов с двама гости: един подпоручик и един юнкер, които си бяха позволили да пиянстват и безобразничат; даже били сина на попа без никаква причина.


29        дек., неделя, с. Горублене


Тази сутрин пратих Арнаудов на друга квартира във вид на наказание за вчерашната му волност.


Получих от командира на 4-а дружина капитан Бояджиев съобщение, че Александровската болница в София отказвала да приема неговите болни войници. Писах на полковия лекар д-р Димитров в София да уреди въпроса. Санитарната уредба изобщо много куцаше през време на войната, та никак не е чудно, че още не се е оправила.


30        дек., понеделник, с. Горублене


Надвечер късно получих записка, че командирът на 11-и пех. Сливенски полк капитан Драндаревски е назначен да ликвидира с разформированието на нашия полк. Той ме вика в София да поговорим по това; утре ще отида.


31        дек., вторник, с. Горублене


В 9 час. пр. пл. тръгнах за София. Понеже нощес валя много дъжд и сняг и бяха текли много води, та при пътуването от селото до шосето затъвах с коня на много места доста дълбоко и едвам изгазих.


Капитан Драндаревски разпореди да приготвя списъците, след което да отида пак при него, за да размислим как да стане уволнението. Във всеки случай това ще стане тези дни. Вечерта се върнах пак в селото.


В София тази вечер ще има вечеринка в „Славянска беседа" за посрещане Новата година. Казаха ми, че правителството затворило всичките шантани, понеже офицерите прекарвали там по цели нощи и ставали големи скандали.


1886 год.


1 януари, сряда, с. Горублене


Днес е Нова година. Докато се наканим да отидем в черква, службата се свършила. Дохождаха офицерите да си честитим и се поздравим. Почерпихме се и закусихме по обичая.


Вчера слушах в София да се бъбрат много новини: ноти, изявления, запитвания и пр., от които се дохожда до заключение, че нашият въпрос е вече на разискване и скоро ще се свърши с признаване от великите сили Съединението.


Продоволствената комисия не ни отпуща сол, тъй щото чорбата на войниците се приготвя без сол.


Днес четох вчерашния брой на вестник „Народен приятел". В подлистнпка за възпоменанията на един Софийски милициец, не ми хареса писаното против офицерите, а именно: че в боевете се били криели, че ги било страх, че бягали и пр. Не отказвам, че може да е имало и такива, но отделни единици. Не одобрявам дето след толкова похвали и писане за в наша полза, изобщо, че войската (заедно с офицерите) е извършила повече, отколкото са били надеждите на народа; след такива писания, които прославят целия народ, да отиваме сами да се омаскаряваме, особено сега, когато сръбските вестници си служат с всички средства само и само да могат да помрачат славата ни. Това може да се нарече само безобразие. Не обвинявам толкова автора, защото той може тъй да е мислил тогава, а може даже и да е било истина писаното му, макар че отделни случаи не му дават право да се произнася за цялото българско офицерство; но обвинявам във всичко редакцията на вестника, която с даване място на този подлистник не само че не принася никаква полза, но вреди много, като изкоренява едвам-едвам вселената в гражданството каква годе обич и уважение към офицерите, макар че за по-раншното неуважение да са били причина някои от самите офицери, като не са съумели да се поставят пред обществото както трябва.


За утре се каня да отида в София, за да занеса на капитан Драндаревски списъците за уволнението на войниците, обаче в 5 1/2 часът сл. пл. получих от него предписание, че на 3-и того, а може би и утре, нашият полк ще се отправи за Южна България, дето ще се разформирова. Предписва ми се да разпоредя за получаване хляб за из пътя и цървули за босите войници. За всичко това разпоредих веднага. Тази новина зарадва всички премного.


2          ян., четвъртък, с. Горублене


Тази сутрин отидох при капитан Драндаревски. Той ми каза, че неговия полк (11-и пех. Сливенски) ще тръгне утре, а ние трябва да чакаме предписание направо от Министерството, но че по всяка вероятност ще тръгнем на 4-и того.


Издействах да се отпуснат цървули за войниците и вечерта се завърнах в село.


3          ян., петък, с. Горублене


Нощес получих заповед да се разпуснат всички коли, които водиха кухните, като на коларите се издадат нужните свидетелства. Това разпореждание е направено вследствие на оплакване от тяхна страна до Военния министър.


Раздадоха се получените вчера цървули и се готвим за път, но заповед за тръгване още не се е получила. Научих се, че и


Сливенският полк днес не заминал. Дошли от София офицери казаха, че било отменено заминаването за Южна България и на нашия и на Сливенския полкове. Тези два полка, както и Конарския, щели да бъдат разформировани тук и от тях щял да се сформирова един нов полк под название „Сливенски".


4 ян., събота, с. Горублене


Тази сутрина ходих в София. Драндаревски ми каза, че понеже ще се уволняват, не само неслужилите, но и тези, които са служили по-малко от две години, той бил ми пратил предписание да му представя списъци в този дух и да разпореда да се приготвят уволнителните билети за тези, които ще се уволнят. По повод на мои запитвания за някои указания, разясни ми, че на онези войници, които не ще се уволняват, трябва да им се раздаде по-здравото облекло, също да се задържат котлите за приготовление ястия, а всичко друго да се изпрати с един офицер и предаде на коменданта на г. Пловдив. Драндаревски предполага, че ще се успее да се направят всички приготовления, за да стане уволнението на 7-и того, а аз съм на мнение, че получаването пари и удовлетворението войниците с всичко, което им се следва, ще ни задържи повече време. Същият ми каза, че ще изходатайства назначението ми за дружинен командир в неговия, новоформируемия полк.


Върнах се в село в 3 час. сл. пл., за да имам време до вечерта да свърша една част от много работа, която ми предстои. По пътя ме срещна войник със същото предписание от Драндаревски.


До вечерта довърших проверката на черновите списъци и възложих на дружинния адютант да настои да бъдат преписани и готови до утре сутринта, а полковият адютант подпоручик Арнаудов пратих още тази вечер в София, за да хектографира в някое учреждение уволнителните билети, понеже ние нямахме хектограф, и да ги донесе тук утре по обед, за да мога още утре да довърша окончателно всичко и го изпратя на капитан Драндаревски, за да може и той от своя страна да ми прати до утре вечер предписание за уволняване, което да изпълня на другия ден.


Утре в 2 час. сл. пл. ще прегледам дружината, след което ще разпоредя да се предаде по-здравото облекло на тези, които остават още на служба.


5          ян., неделя, с. Горублене


Времето днес цял ден беше мъгливо. Онзи ден валя сняг, който вчера се стопи и затова сега е много кално.


Днес нашия хазяин поп Боню ми каза, че днес ще ходи из селото да ръси и че хората постили за кръста. Утре е Богоявление. Видях вчера в София, че приготовляваха и украсяваха за тези цел павилион пред двореца, където щяха да хвърлят кръста.


След пладне прегледах дружината и определих от кого от уволняемите ще се вземе шинел, от кого мундир и пр., които ще се дадат на тези, които остават на служба. Главно внимание обръщах да не би да останат да пътуват голи в това студено време тези, които се уволняват.


Разпоредих да ми се назначат нови вестовой и конюх, понеже досегашните ми Анастас и Гено подлежат на уволнение.


6          ян., понеделник, с. Горублене


Днес е Богоявление. Кръстът се хвърля в р. Искър край селото, дето се извърши и водосвет. Поръсиха се и войниците.


От водосвета всички офицери бяха дошли на моята квартира да ме поздравят с празника. Таман в това време се получи от Драндаревски предписание, с което изисква различни сведения и списъци и ми заповядва да заведа дружината утре су тринта в София, отдето уволняемите като сдадат въоръжението си, ще тръгнат веднага за Пловдив. Разпоредих всичко, за да можем утре рано да тръгнем за София; пратих тази вечер кухните и квартириери. По-късно обаче получих нова заповед, противоположна на първата. Ах! Боже мой! Как тежат тези често отменявани и изменявани заповеди! Омръзнаха ни вече. Сега Драндаревски искаше да изпратя утре в София само онези, които ще останат да продължават службата. Утре сам лично ще отида да занеса книжата и да науча окончателните разпореждания.


7 ян., вторник, с. Горублене


Днес е Ивановден. Рано сутринта дойде при мен селският кмет, придружен от още двама селяни и ми съобщи, че през нощта неизвестни крадци откраднали от зимника на един дюкян едно сандъче с около 4000 лева, от които 600 лева били черковни пари. Направих оглед на мястото и известни предварителни разпитвания. Дюкянът е на 15 крачки от нашите кухни, при които нощно време стои часовой. Прозорецът на зимника строшен. Над зимника има стая, в която квартируват 8 войници от батареята на капитан Козеров. Има съмнение, че или бакалите са скрили парите с цел да присвоят черковните пари, или пък крадците са артилерийските войници, или нашите от кухните. Назначих подпоручик Иванов да произведе дознание. Заповядах да се направи обиск на войниците, на квартирите им, в бакалницата и по къщите на бакалите. Надвечер ми докладваха, че в яхъра на бакалницата се намерили една част от парите. В същия яхър се помещават конете на квартируващите горе в дюкянската стая артилерийски войници. Голямо съмнение пада, следователно върху тях; затова изпратих дознанието до командира на батареята за по-нататъшно разпореждание.


Изпратих в Сливенския полк в София 81 войници и заминах и аз за София. Там се научих, че на всякой уволняем войник трябва да се раздадат по 4 лева и по 2 оки сухар и тогава да се заведат в София за здаване всичко, след което ще се върнат пак в селото да нощуват, а вече на другия ден ще се водят за Пловдив. Върнах се в село, за да приготвя раздавателния списък и утре пак ще отида в София. Вечерта получих пак нова заповед да изпратя оръжието с кола, а да се не водят за тази цел войниците. Наредих да се изпрати утре сутринта в София всичко, освен котлите за ястие.


8          ян., сряда, с. Горублене


Според както наредих вчера, тази сутрина се изпратиха в София за сдаване пушките и патроните, натоварени на кола, също изпратиха се подлежащите на сдаване коне и др. Отидоха да получат хляб и сухар за уволняващите се войници, които утре ще заминават под командата на подпоручик Лалев. Аз също отидох в София, за да получа от банката пари, които се раздадоха на войниците по 4 лева на человек. Върнах се в село същата вечер и дадах парите на ротните командири за раздаване.


9          ян., четвъртък, Горублене - София


Тази сутрин ротните командири раздадаха на войниците полагаемите им се пари. Пристигането в село на получения в София сухар закъсня и уволнените войници можаха да тръгнат едвам в 10 1А час. пр. пл., след като ги напътствувах с няколко думи. Тези от 2-а и 3-а дружина ги поведе подпоручик Лалев, а от 1-а и 4-а дружини - подпоручик Анастасов.


Като тръгнаха войниците и аз напуснах с. Горублене и заминах за София, като пратих по-рано подпоручик Арнаудов и д-р Грабовски да намерят квартира. Оказало се, че навсякъде е пълно, та намерили една инак хубава и нова къща, но съвсем гола и празна - напусната от обитателите си. Там и нощувах ако и да бъде доста студено.


Ходих в Министерството и подадох рапорт за 28-дневен отпуск, какъвто разрешавали на останалите временно без назначение, какъвто бях и аз.


Нямам вестовой, понеже частта ми се разформирова. Намерих един уволнен войник от дружината ми, който се съгласи да дойде с мене до Стара Загора. Той беше младшият подофицер Димитър Христов от с. Емина, Казанлъшка околия. Също за


багажа си задържах един от товарните обозни реквизиционни


коне, когото ще сдам в Стара Загора.


10        ян., петък, г. София


Рапорта ми за отпуск беше резолиран, че мога да се ползвам от отпуск, когато капитан Драндаревски донесе, че полкът е вече разформирован. За тази цел намерих Драндаревски и заедно с него отидохме в Министерството, за да каже, че няма какво да ме задържа.


В Министерството се научих, че имало телеграма от Цариброд, че пристигнал там и тръгнал за София руският куриер Сомов.


Получих си билета и се готвя да тръгна на път утре. Много съм радостен, но все пак ми е мъчно за раздялата с другари, особено с д-р Грабовски, с когото повече време бяхме заедно и поминахме много добре. Смятам първия ден да стигна до г. Ихтиман, втория до г. Пазарджик и оттам като изпратя вестовоя с багажа, да замина третия ден с железницата към Стара Загора.


Тази вечер вечерях в гостилница Искър, дето узнах, че Сомов пристигнал и връчил на Княза писмата си. Той дошъл за преговори между Княза и Императора.


11        ян., събота, София - Ихтиман


Бях поръчал снощи на вестовоя да назоби конете тази сутрина в тъмно, за да можем да заминем рано. Станах в 5 1/2 час., но конете ги няма още. Свързах си набързо вещите и отидох да търся конете. Намерих ги, че таман си бяха изяли ечемика. Доведохме ги и като натоварихме багажа, тръгнахме едвам в 6 1/4 часът. Съмна се след като бяхме пътували вече един час време. Колкото и да ми се искаше да пътувам заедно с багажния кон, но това не беше възможно, понеже не ме сдържаше и аз го напуснах и следвам с по-усилен амор.


В с. Вакарел стигнах в 10 3/4 часът. Обядвах в една „италианска" гостилница (тук имаше много чужденци работници по железницата). Нахраних коня със сено и в 12 час. по обед продължих пътя си. В Ихтиман пристигнах в 2 час. сл. пл. Можах до вечерта да гоня с. Ветрен, но останах тук, понеже на войника с багажа бях казал, че тук ще нощуваме, освен това, боях се да не пресиля коня си, който не беше трениран за такива дълги и продължителни преходи.


Установих се в хотел „Стара Загора" (на братя хаджи Томови). Хотела съдържат по-знатните ми съграждани братята Сава и Никола, а майка им готвеше. Другият им брат Начю също бил тук и заемал някаква чиновническа длъжност. Хотелът им беше изобщо много беден и мръсен.


Багажът ми пристигна чак в 5 1/2 час. сл. пл. Нощувах в една стая с Пазарджишкия окръжен инженер, по народност чех, с когото бъбрихме до 1 1/2 час.


12 ян., неделя, Ихтиман - Пловдив


Станах в 3 часа пр. пл., назобиха конете и тръгнахме в 5 1/2


час.


От Ихтиман до Ветрен пътят беше много кален и имаше много изкачвания и спускания. Като се добави и това, че беше още тъмно, ще стане ясно защо бавно пътувахме: аз стигнах във Ветрен в 9 час. пр. пл. Багажът ми пътува пак отделно, отзад, като поръчах на войника да нощува днес в г. Пазарджик, утре в с. Папазлии, а в други ден в Стара Загора.


Аз реших днес да гоня г. Пловдив, и утре г. Стара Загора. В с. Ветрен спрях малко да закуся и да нахраня коня, след което тръгнах в 10 часа. Стигнах в Пазарджик в 12 1/2 час. сл. пл. Оставих коня на един хан и понеже тук е разположен Пловдивския полк, отидох да търся майор Стоянов, или капитан Чсрепов. Намерих Черепов и много други офицери в казиното на хотел Македония, че играеха билярд. Стоянов бил отишъл с д-р Манчев на аутопсиране един войник, когото убил с кама зетят на хазяина му.


Тръгнах от Пазарджик в 2 час. сл. пл. и стигнах в Пловдив след 4-часово пътуване, таман влизах в града, часовникът удари 6 и беше захванало да се стъмнява. В Каршияка беше много кално. Пловдив ми се показа изобщо много заглъхнал. Дюкяните отрано затворени. Видях хора да се движат с фенерчета по чаршийската улица „Узун чаршия", дето други път биваше светло като денем. Установих се на един хан, понеже при хотелите няма място за коне, а аз не исках да се деля от коня си, защото утре смятам пак рано да тръгна. След като нагласих коня, отидох да вечерям в гостилница Адрианопол; бях много гладен, защото днес не съм обядвал. Легнах си в 8 час. сл. пл. Чувствувам, че тази вечер ме болят кръста и костите повече от вчера, вследствие на продължителното ездене. Няма нищо. Всичко скоро ще премине.


13        ян., понеделник, Пловдив - Стара Загора


Станах и днес много рано, защото ми предстои дълъг път - 85 килом. - до Ст. Загора. Тръгнах от Пловдив в 6  1/2 час. пр. пл. В 8 1/2 -9 час. пристигнах в с. Папазлии дето и конят и аз похапнахме малко, починахме и в 11 час. продължих пътя си. Преминах р. Марица със сала и по много кален път стигнах в г. Чирпан в 12 1/2 час. по обед. Там на Кауков хан намерих бившия в Румелийско време в Стара Загора жандармерийски ротен командир капитан Телесницки, руски офицер, по народност поляк. Ескадрона му бил разформирован и той дошъл в Чирпан да връща конете, които били реквизирани за неговите кавалеристи. Този офицер имаше слабостта да поизлъгва и да се хвали. Каза ми, че уж го били канили за длъжността командир на конвоя на Нег. Вие. Княза, което не беше истина.


В Чирпан похапнах и в 2 час. сл. пл. заминах за Ст. Загора, където стигнах в 5 1/2 час. сл. пл.


14        ян., вторник, г. Стара Загора


Днес времето беше облачно и дъждовно. Тази вечер ми пристигна багаж. Със записка съобщих на коменданта за пристигането си и му пратих билета си.


15-19 януари, г. Стара Загора


Тези пет дни прекарах еднообразно в домашен кръг.


20 ян., понеделник, г. Стара Загора


При разформироване дружината ми и получаване 28-дне- вен отпуск, аз предполагах, че докато измине това време, ще се сключи мирът, ще получа ново назначение и направо оттук ще замина да заема длъжността си, обаче народната мъдрост казва: „Каквото мислят мишките, котките го развалят". Надвечер получих от София екстрена телеграма от другаря на военния министър ротмистър Бендерев, с която ми се прекратява отпуска и ми се заповядва да се завърна в София, гдето ще получа назначение; при това ми се напомняше, че трябва да побързам, защото нуждата от мене била необходима.


Това известие ме силно огорчи. Трябваше след такова трудно пътуване да се задоволя само със 7-дневно пребиваване в кръга на домашните си и пак да се завърна по същия маршрут обратно в София, а оттам къде ще се отива, Бог знае!


ЗАБЕЛЕЖКА: От този ден е прекратено воденето на дневника.


(Край)

Източници

Дневник на един румелийски офицер